Уточнила нещата, както ги искаше, тя премина на друга по-пикантна тема: появата на Джон Смит. По изключение разговорът привлече вниманието на Миси по-силно от книгата, макар да се преструваше, че продължава да чете. Когато после отиде да си легне, тя се опита да свърже тази информация с онова, което Уна й беше разказала.
Защо смятаха, че не може да се казва Джон Смит? Естествено, истинската причина за толкова недоверие подозрение от страна на Хърлингфордови бе факта от закупуването на долината. Е, Джон Смит, браво на теб! — помисли си Миси. Крайно време беше някой да ги понастъпи. Заспа усмихната.
Суетнята около подготовката, предшестваща посрещането на двете дами Маршал, беше до голяма степен безсмислена — един факт, който и трите дами на Мисалонги съзнаваха добре. Никоя от тях обаче не възразяваше срещу смяната на ритъма, защото в тази смяна имаше нещо ново, нещо извън закостенелите им навици. Единствено Миси изпитваше известно съжаление, което се дължеше на липсата на книги, както и на опасението, че Уна ще си помисли, че се крие, за да не плати за романа, който беше взела в петък.
Вкусотиите, които тя се постара да приготви, не бяха уважавани от дамите, за които бяха предназначени; Алисия се «безпокояла за фигурата си», както тя се изрази, а се оказа, че и майка й се вълнувала тези дни от същото, понеже и тя искала да демонстрира модна фигура на венчавката на дъщеря си. Все пак сладкишите не отидоха за прасетата, защото Друсила и Октавия набързо ги унищожиха по-късно. Макар, че те и двете обожаваха сладкиши, позволяваха си ги рядко, заради допълнителните разноски.
Количеството бельо, показано на Аврелия и Алисия, направо ги смая, и след един приятен час, през който обсъждаха окончателния избор, Аврелия напъха не сто, а двеста фунта в колебливата ръка на Друсила.
— Никакви спорове, ако обичаш! — каза тя с най-властния си тон. — Алисия получава всичко това просто без пари.
— Мисля си, Октавия — каза Друсила по-късно след като посетителките бяха заминали с колата, — че сега можем да си позволим нови рокли за венчавката на Алисия. За мен люляков креп, пола и елече с мъниста; имам точно такива маниста, които ще свършат работа! Помниш ли ги — майка ги купи за новата си рокля за след траура, точно преди да се помине? Идеални са! Освен това, мисля си, че ти би могла да си купиш онази напръскана синя коприна, на която толкова се възхищаваше на щанда за платове при Хърбърт. Миси ще ти избродира малко дантела за покрай шията и ръкавите — ще стане страшно хубава! — Друсила спря, за да помисли и сви вежди в посока на мургавата си дъщеря. — Ти си проблема, Миси. Твърде са тъмна за светлите цветове, така че струва ми се на& добре би било да е…
«О, нека да не е кафяво!» — мислеше си Миси, «Искам алена рокля! Цялата в дантела, от онзи модел, който кара очите ти да плуват, когато я погледнеш — това е, което искам!»
— …кафява — Друсила завърши мисълта си и въздъхна. — Разбирам колко е разочароващо това, но истината, Миси, е, че никой друг цвят не ти подхожда така добре както кафявият! Пастелните цветове те правят да изглеждаш болнава, в черно приличаш на жълтеничава, в морскосиньо си сякаш на прага на смъртта, а есенните цветове те превръщат в индианец.
Тъй като срещу тази логика не можеше да се спори, Миси не промълви нито дума, без да подозира колко силно примиреността й измъчва Друсила, която с радост би приела поне някаква идея — е, разбира се, алената рокля щеше да бъде отхвърлена при всяко положение. Това беше цвета на уличници и на проститутки, точно както кафявото бе цвета на почтените бедняци.
Тази вечер, обаче, нищо не можеше да развали настроението на Друсила за дълго, така че скоро тя отново се оживи.
— Всъщност — каза тя щастливо, — мисля, че можем да си купим и нови боти. О, какъв фурор ще направим на венчавката!
— Обувки — обади се Миси ненадейно.
Друсила не разбра.
— Обувки?
— Не боти, майко, моля те! Нека си купим обувки — хубави, фини обувки с токчета и панделки отпред.
Друсила можеше и да се замисли, но изтръгналият се от сърцето на Миси вик, бе незабавно заглушен от Октавия, която като инвалид често се намесваше с решаващ глас в управлението на Мисалонги.