— Глупости! — озъби се Октавия. — Момичето няма разум! Обувка вместо ботуши! Любовни романи! Разходки из пущинаците! Моето мнение е, че ти трябва да бъдеш по-строга за в бъдеще.
Друсила въздъхна.
— Когато бяхме млади, Октавия, ние носехме обувки. Баща ни беше много сърдечен човек, от нищо не ни е лишавал. Возехме се във файтон, имахме достатъчно джобни пари. И оттогава насам, без значение колко жесток е бил живота ни, ти и аз, гледайки назад, можем да си спомним удоволствието от красиви обувки, красиви рокли, приеми и веселие. Докато Миси никога не е носила хубави обувки или красива рокля. Не порицавам себе си, защото аз не съм виновна за това, но като си помислих, че тя може да умре — е, добре, реших да й дам всичко, което пожелае, докато мога да си го позволя, разбира се. Обувки не бих могла да й осигуря, особено ако се наложи да плащам големи сметки за лекари. Но ако тя желае да се разхожда из пущинака или да чете романи — може, защо не!
— Глупости, глупости, глупости! Трябва да се държиш както досега. Миси се нуждае от твърд наставник.
И Друсила не успя да я отмести от тази й гледна точка.
Неподозирайки нищо за душевните терзания на майка си, Миси реши, че ще бъде по-добре след вечеря да не чете някоя от новите книги, а вместо това да поплете.
— Лельо Октавия — каза тя, разпервайки пръсти, — с колко дантела смяташ да украсиш новата си рокля? Смяташ ли, че това ще бъде достатъчно? Мога лесно да ти оплета още, но трябва да знам отсега.
Октавия подаде топчестата си ръка и Миси натрупа куп дантели в нея, като остави леля си да ги подреди сама в скута си.
— О, Миси, колко са красиви! — задъхваше се Октавия от благоговение. — Погледни, Друсила!
Друсила дръпна едно парче от полата на сестра си и го повдигна към слабата светлина.
— Да, красиво е. Ти се усъвършенстваш, мила Миси, трябва да го призная.
— А — каза Миси мрачно — това е така, защото най-после се научих да разплитам обърканите нишка, когато се налага.
За момент и двете възрастни жени изглеждаха напълно стъписани. Октавия хвърли многозначителен поглед към Друсила и леко поклати глава. Друсила не й обърна внимание.
— Точно така — каза тя величествено.
В стремежа си да се издокара за сватбата на Алисия Октавия изхвърли от съзнанието си мислите за нервния срив на Миси.
— Достатъчна ли е тази дантела, Друсила? — попита тя тревожно.
— Виж, за това, което първоначално бях решила да направим, е достатъчно, но сега ми дойде по-добра идея. Предлагам да зашием от същата тази дантела и около подгъва на полата, толкова е модерно! Миси, би ли изплела още малко дантела? Бъди искрена, ще можеш или не?
Сега Миси изглеждаше стъписана. През целия си живот майка й никога не беше отстъпвала, нито се беше замисляла дали изискванията й не са прекалени. Но, разбира се! Причината бе сърдечната й криза. Колко изумително!
— Нямам нищо против — каза тя бързо. Октавия сияеше.
— О, благодаря ти! — Лицето й доби състрадателно изражение. — Ако можех само да ти помогна с шева. Толкова много работа ти се насъбра, Друсила.
Друсила погледна към парчето лилав креп в скута си и въздъхна.
— Не се тревожи, Октавия. Миси ще ми помогне с дребните неща като илици, подгъви, цепки и джобове, но признавам, че би било чудесно, ако имахме шевна машина «Сингер».
Затова, разбира се, не можеше и дума да става. Жените от Мисалонги шиеха дрехите си по старомоден и труден начин — всеки инч се шиеше на ръка. Друсила кроеше и правеше главния шев, Миси довършваше дребните подробности, докато Октавия не можеше да се справи даже и с такъв инструмент като иглата.
— Толкова много съжалявам, че твоята рокля трябва да бъде кафява, Миси — каза Друсила, като погледна дъщеря си умоляващо, — но материята е прекрасна. Ще стане много хубава; почакай и ще видиш. Би ли желала да й зашием малко мъниста?
— И по този начин да й развалим фасона? Мамо, ти я скрои идеално и линията, която си й дала, не се нуждае от никакви украшения — каза Миси.