През нощта, лежейки на тъмно в леглото си, Миси си припомни подробностите от най-прекрасният следобед, който беше прекарала през своя живот. Той не само й бе казал здравей, но и бе слязъл от колата си и бе повървял с нея, бърборейки си по-скоро като с приятел, отколкото като с някакъв член на досадната банда, наречена Хърлингфордови. Колко добре изглеждаше той! Груб, но хубав. Миришеше не на спарена пот, както много от така почтените мъже от рода Хърлингфорд, а излъчваше сладък мирис на скъп сапун. Тя го разпозна веднага. Когато жените от Мисалонги получаваха такъв сапун под формата на рядък подарък, те не го използваха за телата си (сапунът «Сънлайт» беше достатъчно добър за тази цел), а го слагаха между гънките на дрехите си в чекмеджетата. А ръцете му, ако и да бяха загрубели от труд, бяха чисти даже и под ноктите. Косата му също беше безупречна — никаква следа от помада или мазнина, само здравия и естествен блясък, който човек може да види по козината на току-що изблизал се котарак. Горделив и добросъвестен мъж беше Джон Смит.
Най-много харесваше очите му. Те бяха тъй полупрозрачни златисто-кафяви и тъй засмени! Тя не можеше и никога не би могла да повярва на всички онези приказки за него, намекващи за безчестие и низост. Напротив, би могла да заложи живота си затова, че той е вътрешно честен и готов страстно да брани етичните си принципи. Тя виждаше в негово лице един човек, който би могъл да извърши дори и убийство, ако бъде предизвикан извън границите на търпимото, но не и като човек, който лъже или краде.
О, Джон Смит, обичам те! От все сърце ти благодаря, задето си идвал до Мисалонги, за да разбереш как съм.
Оставаше само един месец до сватбата на Алисия. Дните се нижеха един след друг, приближавайки се до деня на най-съвършената изява на нейното продължително и великолепно разцъфване. Алисия възнамеряваше да се наслаждава до насита даже и през този последен тръпен месец. Датата бе предварително определена още преди осемнадесет месеца. И през ум не й минаваше да се запита какво ще бъде времето или какъв ще бъде сезонът този път. Въпреки че пролетите обикновено закъсняваха в Сините планини или пък бяха влажни и ветровити, със сигурност можеше да се каже, че тази пролет се подчини на прищявката на Алисия и идваше на крилата на прелетните птички с цялата си райска нега.
— Не би могло да бъде и другояче — каза Аврелия на Друсила, като една нотка в гласа й подсказваше, че майката на Алисия би била доволна, ако поне веднъж плановете на дъщеря й се объркат.
Прегледът на Миси при специалиста в Сидни беше насрочен за една седмица по-късно, отколкото се очакваше. Това беше добре дошло за Миси. Във вторника, който беше предложен от доктор Хърлингфорд за преглед в Сидни, Алисия не можеше да направи обичайното си ежеседмично пътуване до града. За четвъртъка през тази седмица Алисия беше обявила сватбеното си парти, приготовленията за което изместваха всяка друга дейност, дори търговията с шапки. Това сватбено парти не беше скромен прием, съпроводен преди всичко от непретенциозни кухненски подаръци и момински брътвежи. То бе официален прием за жените от всички възрасти, роднини на Алисия. Това бе случаят, при който всяка от тях щеше да има възможността да види и разбере какво се очакваше от нейна страна за Великия Ден. По време на празненството Алисия възнамеряваше да съобщи имената на шаферките си и да покаже моделите и платовете за сватбеното тържество и църковния декор.
Единственото разочарование дойде от бащата и братята на Алисия, които с безцеремонна досада, непозната дотогава, отблъснаха опитите й да ги включат в приготовленията.
— О, за Бога, Алисия, махай се! — отсече баща й с такъв гняв в гласа си, какъвто тя не си спомняше. — Направи си своето жалко сватбено парти, но нас ни остави настрана. Има случаи, когато женските работи са прекалено досадни и този е един от тях.
— Добре! — отсече обидено Алисия и отиде да се оплаче на майка си.
— Страхувам се, че трябва да се държим много внимателно в настоящия момент, скъпа — каза Аврелия загрижено.
— Какво за Бога е станало?
— Не знам нищо, освен, че става нещо с акциите на «Байрон Ботъл Къмпани». Доколкото разбрах, започнали са да изчезват.
— Глупости! — каза Алисия. — Акциите не могат да изчезнат.
— Извън семейството. Това е което имам предвид — поправи се Аврелия неопределено. — О, това ми е съвсем чуждо, нямам глава за бизнес.
— Уили нищо не ми е споменавал.
— Уили може би все още не знае, скъпа. Той все още не е имал много работа в компанията, нали? Та той току-що завърши университета.