Алисия загърби тези отегчителни делови проблеми и отиде да даде нареждане на иконома да допуска само женската прислуга пред къщата, тъй като това парти беше само за дами.
Разбира се, Друсила дойде заедно с Миси. Бедната Октавия, която умираше от желание да дойде, беше принудена да остане вкъщи, облечена с най-хубавите си дрехи, тъй като в последния момент Аврелия беше забравила да изпрати превоз за дамите от Мисалонги. Друсила носеше своята кафява рипсена копринена рокля с щастливото съзнание, че няма да и се наложи да се показва в този измъчен и верен костюм на самата сватба. Миси пък беше облечена в кафявата си ленена рокля. На главата си беше сложила старата моряшка шапка, която беше принудена да носи през последните петнадесет години, във всички случаи, когато носенето на шапка беше наложително, включително и за черква всяка неделя. Нови шапки се очакваха за сватбата, макар и да не бяха за жалост от магазина «Chez Chapeau Alicia»; част от тях бяха вече закупени от магазина на чичо Хърбърт, а последните поправки по тях щяха да бъдат извършени в Мисалонги.
Алисия изглеждаше очарователно в рокля от нежно оранжеворозов креп, украсена с лавандулово синя бродерия и с огромен букет от лавандулово сини копринени цветя върху едното й рамо. О, помисли си Миси, как бих желала поне само веднъж да мога да нося такава рокля! Бих могла да понеса добре този оранжеворозов цвят, със сигурност бих могла! Мога също така да издържа успешно и онзи оттенък в синьо, който е почти бледоморав.
Повече от сто жени бяха поканени на партито. Те се скитаха на групи из къщата, отбелязвайки някои по известни лица и надавайки ухо на различни клюки.
Някъде към четири часа всички се настаниха в балната зала като кокошки в кокошарник. Там се сервираха огромни кифли с конфитюр и крем, петифури, сандвичи с краставица, еклери, кифлички със сметана и разкошен Наполеонов сладкиш. Имаше и богат избор на чайове — «Дарджилинг», «Ърл Грей», «Лапсанг Сучонг» и жасминов чай.
Жените от рода Хърлингфорд по традиция бяха руси, високи и неспособни да проведат искрен разговор. Гледайки групичките наоколо и слушайки техните брътвежи, Миси осъзна за себе си една истина. Това беше първото събитие от този род, на което тя беше поканена. Вероятно защото би било невежливо, ако не беше сред гостите, след като повечето от тях бяха по-далечни роднини от нея. Внушителното женско присъствие на Хърлингфордови на неделните църковни служби сякаш някак се разводняваше от почти еднаквото по количество мъжко присъствие. Но тук, в балния салон на леля Аврелия женският род беше компактен и преобладаващ.
Из въздуха се носеха множество правилно съгласувани причастия, съставни инфинитиви и много други словесни деликатеси, повечето от които излезли от мода преди около петдесет години. Под великолепния и щедър покрив на Аврелия никой не смееше да каже: «не мога», «не бих» или «не искам». Миси забеляза, че тук тя беше буквално единствената чернокоса жена. Нейната черна коса изглеждаше като буца въглища върху снежно бяло поле. Чак сега разбра защо майка й я беше инструктирала да не си сваля шапката. Очевидно, дори когато се женеха вън от фамилния клан, мъжете и жените от него си подбираха руси партньори. В действителност собственият й баща беше много рус, но неговият дядо, според думите на Друсила, е бил тъмен като даго. (По онова време този термин е бил общоприет и допустим.)
— Скъпи Августа и Антония, това се дължи на саксонската черта у нас! — изписка Друсила на сестрите си, които не виждаше често.
Аврелия се беше отдала изключително на лейди Били, която се бе лишила от конете си за този следобед, разбира се не без горък протест. Лейди Били седеше с голямо безразличие към околните, тъй като нямаше собствени дъщери и не изпитваше никакъв интерес към жените. Скупчени на едно място, те я плашеха и разстройваха, а най-голямата печал в живота й беше завоюването на Алисия Маршал като перспективна снаха. Необезсърчена от факта, че се опитва да воюва сама срещу много хора, лейди Били гласно се бе противопоставила на годежа на малкия Уили с втората му братовчедка Алисия, заявявайки, че те не си подхождат като двойка и че ще имат слабо поколение. Обаче сър Уилям (наричан Били) се отнесе грубо към жена си, както и се отнасяше към всички останали. Той винаги беше харесвал Алисия и се блазнеше от мисълта, че ще може да вижда лъскавата й светлоруса коса и прекрасното й лице всяка вечер на масата за хранене, Беше решено, че младоженците ще прекарат първите няколко месеца след сватбата си в имението Хърлингфорд при сър Уилям и жена му. Сватбеният подарък от сър Уилям беше десет акра първокачествена земя, но къщата върху нея все още не беше довършена.