Останала сама, Миси се огледа наоколо за Уна. Тя откри леля Ливила, но не и Уна. Колко странно!
— Не виждам Уна да е тук днес — каза Миси на Алисия, когато това очарователно същество се мерна пред погледа й със светла, очарователна и великодушна усмивка.
— Кого не виждаш? — попита Алисия, като се спря.
— Уна, братовчедката на леля Ливила; тя работи в библиотеката.
— Глупавичката ми, няма такава жена с фамилия Хърлингфорд в целия Байрон — каза Алисия, за която се знаеше, че не беше прочела и една книга през живота си. След това отмина, за да продължи да разпростира своето великолепно присъствие върху гостите като пласт конфитюр върху училищен пудинг.
В този момент на Миси й просветна. Разбира се! Уна беше разведена. Непростим грях! Леля Ливила се беше погрижила да осигури покрив над главата й и толкова. Инстинктът й не би позволил да допусне тази своя братовчедка до Байронското общество. Изглежда, че леля Ливила беше решила въобще да не споменава за Уна. Самата Уна беше споменала за това на Миси. В редките случаи, когато Миси се срещаше с леля Ливила в библиотеката, никога не бе станало дума за Уна, а и Миси, която се страхуваше от леля Ливила, също избягваше да споменава името й.
Друсила се суетеше, влачейки със себе си своята сестра Корнелия.
— О, нали е разкошно? — попита тя с тон на възхищение.
— Твърде разкошно — отвърна Миси, просвайки се на канапето, което беше открила зад една огромна палма, посадена в саксия. Друсила и Корнелия седнаха също, преситени от голямото изобилие на закуски, които бюфетът предлагаше.
— Толкова с мила, толкова е внимателна! Скъпата Алисия! — бърбореше Корнелия, която смяташе за голяма привилегия това да работи за оскъдна заплата като продавачка в магазина на Алисия. Тя нямаше никаква представа колко цинично злоупотребява Алисия с нейната признателност и преданост. Преди Алисия да открие магазина си за шапки, Корнелия работеше в магазина на брат си Хърбърт, в отдела за поправки, така че сравнението представляваше благодатна база за нейните илюзии. Хърбърт беше толкова стиснат, че Алисия и изглеждайте прекалено щедра. По съшия начин както Октавия и със същия резултат Корнелия беше продала къщата си и пет акра земя на Хърбърт. Беше постъпила така, за да помогне на сестра си Джулия да изплати малката чайна, която беше купила от Хърбърт.
— Тихо! — въздъхна Друсила. — Ще говори Алисия.
Алисия говореше с поруменели страни и искрящи като аквамарин очи. Имената на десетте шаферки, които тя съобщи, бяха посрещнати с викове и ръкопляскания. Главната шаферка направо припадна и се наложи да бъде свестявана с амоняк. Според Алисия роклите на нейните придружителки трябваше да бъдат разпределени в пет нюанса на розовия цвят — от най-бледорозово до тъмноцикламено. Така че, когато облечената в бяло булка застане пред олтара, да бъде заобиколена от двете си страни от по пет шаферки, облечени в рокли в преливащи розови цветове.
— Ние почти всички сме еднакво високи, много руси и с почти еднакви фигури — обясняваше Алисия. — Смятам, че ефектът ще бъде забележителен.
— Не е ли това една брилянтна идея? — прошепна леля Корнелия, която като привилегирована беше взела участие в планирането на сватбеното тържество. — Шлейфът на Алисия ще бъде от аленсова дантела, дълъг двадесет фута и скроен като пълен кръг!
— Великолепно — въздъхна Друсила, спомняйки си, че шлейфът на нейната собствена сватба също беше от Дантела, при това и по-дълъг, което реши да премълчи.
— Забелязвам, че Алисия е подбрала само моми — Каза Миси, чиято остра болка беше започнала да я измъчва, още докато изминаваха седемте мили от Мисалонги, а сега вече се и усилваше. Да напусне стаята беше невъзможно, а не можеше и да седи мирно и тихо нито миг повече. За да не мисли за болката си, тя започна да говори. — Много правоверно от нейна страна, но аз съм със сигурност мома, а не бях избрана.
— Шшт! — изсъска Друсила.
— Скъпа малка Миси, ти си твърде ниска и твърде тъмна — измърмори Корнелия съчувствено.
— Аз съм висока метър и петдесет и пет, без обувки — каза Миси, без да понижава глас. — Само някой от Хърлингфордови може да каже, че съм ниска.
— Шшт! — изсъска Друсила отново. Междувременно Алисия беше преминала на въпроса за цветята, като информираше смаяната си аудитория, че всеки букет ще се състои от дванадесет розови орхидеи, които щяха да пристигнат замразени с влака от Бризбейн.
— Орхидеи! Колко подчертано вулгарно! — каза Миси на висок глас.