Миси пристигна пред входната врата на «Mon Repos» в около десет часа, като носеше за връвта един голям, изключително добре опакован пакет. Ако икономът имаше и най-малка представа за вече царящата в малката гостна покруса, съмнително е дали Миси щеше да отиде по-далеч от прага, но за щастие той беше в неведение за каквото и да било — обстоятелство, благодарение на което даде своя принос за сгъстяване на общата бедствена атмосфера.
Малката гостна, която в действителност не беше много малка, изглеждаше почти препълнена от едра хора, когато Миси се промъкна срамежливо през входната врата, неизпускайки нито за миг пакета. Тук се бяха събрали леля Аврелия, чичо Едмънд, Алисия, Тед Рандолф, третият лорд Уилям заедно със своя син а наследник — малкия Уили. Лейди Били не присъстваше, тъй като помагаше при раждането на едно конче. Миси с усмивка направи знак на иконома, че тя сама в удобен момент ще извести своето пристигане.
— Не разбирам! — казваше Едмънд Маршал. — Аз просто не разбирам как могат толкова много дялове да ни се изплъзнат? Как? Кой, по дяволите, ги е продал и кой ги е купил?
— Доколкото моите агенти са разбрали, — каза сър Уилям — всеки дял, който не е притежание на Хърлингфордови, е бил купен за сума, превишаваща многократно тяхната действителна стойност. Мистериозният купувач е започнал да атакува и дяловете, които се държат от Хърлингфордови. Не знам как, кога и защо той е успял да открие всеки един Хърлингфорд, който се нуждае от пари и не е пряко свързан с Байрон, и му е направил такова предложение, на което трудно може да се устои.
— Но това е смешна работа! — извика Тед. — Не съществува никаква реална вероятност този някой да си възвърне някога парите, които плаща сега за тези акции. Аз смятам, че «Байрон Ботъл Къмпани» е една много хубаво малко предприятие, но ние не копаем злато, нито пък произвеждаме еликсира на живота! Цените, които той плаща, могат да се сравнят само с подкупа, който би платил един спекулант, ако е сигурен, че земята, коя го купува, е от чисто злато.
— Съгласен съм с теб, — каза сър Уилям — но не мога да ти дам отговор, просто защото не го знам.
— Чичо Били, да не би да искаш да кажеш, че ние вече не държим контролния пакет? — попита Алисия, която беше напълно запозната с тънкостите на терминологията на бизнеса. Тя беше станала един от големите притежатели на акции от «Байрон Ботъл Къмпани», след като беше натрупала състояние от магазина си за шапки и нейната алчна природа я беше изкушила да се отдаде на по-малко рискованите борсови спекулации.
— Слава Богу, не! Все още не! — извика сър Уилям, след което допълни по-неуверено: — Все пак признавам, че сме в рискова ситуация, докато не спрем изтичането на акции или не си купим такива допълнително.
— Дали няма някои заблудени дребни собственици на акции, тук, в Байрон, към които да се обърнем най-напред? — попита Рандолф.
— Има неколцина. Предимно Хърлингфордови — далечни роднини и две или три стари моми, които са наследили акции, но не са се възползвали от тях. Естествено на тях никога не са им били изплащани дивиденти.
— Как си успял да постигнеш това, чичо Били? — попита Рандолф.
Сър Уилям изпръхтя.
— Какво биха могли да знаят за акциите глупави стари кокошки като Корнелия, Юлия и Октавия? За да ги накарам да мислят, че не притежават нещо ценно, аз никога не съм им изплащал дивиденти и съм им казвал, че техните акции не струват нищо, тъй като по право принадлежат на синовете на Максуел и Хърбърт.
— Умно измислено! — каза Алисия с възхищение Сър Уилям и хвърли един от своите горещи, изпълнени с желание погледи. Тя започваше да се пита дали би било лесно да държи чичо Били на свое разположение, след като се омъжи и се премести да живее в имението Хърлингфорд, но реши да остави теза мисли за по-нататък.
— Ние трябва да успеем да измъкнем акциите на старите дами сега — каза Едмънд Маршал, гледайки мрачно. — Въпреки че, ако трябва да бъда честен, Били, не знам откъде бих могъл да намеря пари. Би трябвало да намаля драстично разходите си, нещо което няма да бъде одобрено от моето семейство — знаеш, сватбата на Алисия наближава.
— Аз съм в същото положение, старче — каза сър Уилям, като думите сякаш бяха залепнали в гърлото му. — И всичко това е заради шума, който се вдига около тази проклета голяма война в Европа! Само пресилени приказки!