Выбрать главу

— Добре, ние можем да се справим с тези трите и с Друсила, надявам се. Но аз ви питам какво толкова е притежавал Малкълм Хърлингфорд, за да остави на своите деца акции? Той винаги се е държал твърде мекушаво към момичетата и слава Богу, Максуел и Хърбърт не приличат в това отношение на баща си. — Сър Уилям въздъхна неспокойно. — В хубава каша сме се забъркали, няма що! Дори, ако, както казва Алисия, старите гъски ни дадат акциите си, без да мърморят, ние все още ще трябва да се справяме с различни темерути и половината Хърлингфордови, които със сигурност няма да искат да се разделят с акциите си, без да получат нещо в замяна. Без съмнение бихме могли да успеем, ако се опитаме да откупим акциите им, преди да се е появил мистериозният купувач тъй като не можем да достигнем неговата цена.

— Какво бихме могли да продадем набързо, за да набавим пари? — попита Алисия делово.

Всички погледи се устремиха към нея и Миси, която до този момент оставаше незабелязана, промени крадешком своето местоположение пред вратата (където нейната кафява рокля и силует не се виждаха) с по-сигурно скривалище, каквото намери зад една от посадените в саксии палми, които леля Аврелия беше разпръснала из своята красива къща.

— Като за начало можем да започнем с проклетите коне на лейди Били — каза сър Уилям със задоволство.

— Моите бижута — каза Аврелия с голяма решителност.

— И моите! — каза Алисия, поглеждайки с неодобрение към майка си, затова че я беше изпреварила.

— Проблемът е, — каза Едмънд — че този загадъчен купувач, независимо кой е или кои са те, изглежда, че знае по-добре от нас, въпреки че ние представляваме съвета на директорите, кой притежава акции от «Байрон Ботъл Къмпани». Когато преглеждах моя списък на притежатели на акции, открих че в доста много случаи акциите са преминали от титуляря в други ръце. Най-често това са синове или племенници на титуляря, но част от акциите са попаднали в неизвестни притежатели. Никога не съм предполагал, че някой от Хърлингфордови приживе ще се откаже от правата, които притежава по рождение.

— Времената се менят — въздъхна Аврелия. — Когато бях малка, се носеха легенди за здравината на рода Хърлингфорд. Днес изглежда, че някой от младите не дава и пукната пара за семейството.

— Това е в резултат на лошо възпитание — каза сър Уилям, изкашля се, за да прочисти гърлото си, плесна с ръце по бедрата си и обяви с голяма решителност: — Добре, предлагам да оставим нещата така до края на седмицата. След това в понеделник ще си набавим пари.

— Кой ще опита при лелите? — попита Тед.

— Алисия — отговори сър Уилям внезапно. — Но не преди да е наближила сватбата й. Така тя би могла да ги накара да си мислят, че й правят сватбен подарък.

— Дали няма да бъдем изпреварени от мистериозния купувач? — попита Тед, който винаги се безпокоеше за всичко, и воден от тази своя черта на характера, реагираше твърде естествено.

— В едно нещо трябва да бъдеш абсолютно сигурен, Тед, и то е че тези две стари глупави кокошки не биха и сънували да се разделят с нещо, което принадлежи на Хърлингфордови, без да попитат мен или Хърбърт. — Толкова сигурен бе сър Уилям в своята теза, че се усмихваше, докато я излагаше пред тях.

Използвайки суматохата, която беше предизвикана от опита на тези загрижени и притиснати от обстоятелствата хора да приключат своята среща, Миси се измъкна през вратата и влезе обратно достатъчно шумно. И всички те я забелязаха, въпреки че никой от тях не изглеждаше доволен, че я вижда.

— Какво искаш? — попита грубо Алисия.

— Дойдох да ти кажа, как се чувствам от твоето милосърдие, както и това, че съм много щастлива, защото ще присъствам на сватбата ти облечена в старата си и хубава кафява рокля — каза Миси, прекосявайки стаята и оставяйки пакета на масата пред Алисия — Ето. Благодаря ти, много ти благодаря!

Алисия я изгледа така, както би погледнала настъпено от пея кучешко лайно.

— Моля, заповядай!

— Така и смятам да правя от сега нататък. — Миси погледна с дяволита усмивка към доста по-високата от нея Алисия.

— Хайде, Алисия, отвори го! Аз специално я боядисах кафява.

— Какво си направила? — попита Алисия, докато се бореше с възела на връвта. Наложи се да дойде Рандолф и да й помогне със своето джобно ножче. След като връвта беше срязана, опаковката се махна лесно и там остана да лежи чудесната органдинена рокля и фамозната шапка, неописуемо изцапана с нещо, което изглеждаше ужасно и миришеше на пресни лепкави свински и кравешки изпражнения.

Алисия нададе ужасяващ писък, който премина постепенно в дълго и тънко скимтене, и скочи от масата, докато нейните родители, чичо и годеник се струпаха, за да видят какво става.