— Ти, противна малка уличница! — просъска Алисия към сияещата Миси.
— О, аз не съм такава! — каза Миси със задоволство.
— Ти си по-лоша и от уличница! Би трябвало да си благодарна, че аз съм твърде благовъзпитана, за да ти кажа точно каква си! — каза почти без дъх Алисия, трудно съзнаваща, кое я бе шокирало повече — дали деянието или неговият извършител.
— Тогава ти не трябва да бъдеш благодарна, тъй като аз не съм така добре възпитана и ще ти кажа точно какво мисля за теб, Алисия. Аз съм само с три дни по-стара от теб, което означава, че ти си по-близо до тридесет и четирите отколкото до тридесет и три. И ето те тук, издокарана, за да изглеждаш по-млада. Ти си на път да се омъжиш за едно момче, което е почти наполовина по-младо от теб. Възрастта на баща му би била по-подходяща за твоя милост. Ти си една хладнокръвна крадла на деца! След като Монтгомери Масей умря, преди да успееш да го завлечеш пред олтара, като по този начин избегна съдба по-страшна и от смъртта, ти не успя да хванеш никого. Тогава издебна малкия беден Уили, който със своите бебешки къдрици, облечен в моряшко костюмче, си играеше с обръч и реши да станеш лейди Уили някой ден. Без съмнение, ако обстоятелствата позволяваха, ти би била също толкова щастлива да станеш лейди Били, тъй като титлата би била същата. Аз се възхищавам от твоята злъч, но не и от теб, Алисия. Много съжалявам за бедния малък Уили, който ще трябва да води такъв ужасен живот, разкъсван между майка и съпруга.
Обектът на нейното съжаление стоеше заедно с останалата част от своите роднини, зяпнал Миси, сякаш тя беше изскочила чисто гола от огромна торта и беше се впуснала да танцува канкан. Аврелия беше получила истеричен припадък, но останалата част от публиката беше така хипнотизирана, че пропусна да забележи това.
Сър Уилям се съвзе пръв.
— Напусни къщата!
— Това и смятам да направя — каза Миси с доволно изражение.
— Никога няма да ти простя това! — извика Алисия. — Как смееш? Как смееш?
— О, защо не си ухапеш задника! — каза Миси, смеейки се. — Той е достатъчно голям — добави тя и излезе.
Това беше последната капка, от която чашата преля. Алисия се вкамени, издаде гърлен звук и се строполи шумно на пода до майка си.
Само какво чувство на удовлетворение изпитваше Миси! Но слизайки надолу по «Джордж стрийт», която водеше към една от главните улици на Байрон, нейното щастие започна да избледнява. В сравнение с темата, която беше разисквана по време на нейното първо, останало незабелязано появяване в гостната, представянето на съсипаната рокля беше нещо незначително. Тези нещастни жени! Миси знаеше за света на бизнеса толкова малко, колкото знаеха майка й и лелите й. Но тя беше достатъчно интелигентна, за да разбере смисъла на думите, изречени от сър Уилям. Тя дори знаеше за акциите. Друсила държеше своите и тези на Октавия в малка метална касичка в гардероба заедно с документите за къщата и петте акра земя. Всяка от тях притежаваше по десет акции — общо двадесет. Това означаваше, че леля Корнелия и леля Юлия сигурно също притежаваха по десет. Дивиденти. Това изглежда означаваше някаква форма на периодично плащане, дял от печалбата на компанията.
Колко отблъскващи бяха повечето мъже от роднините й! Сър Уилям, който яростно следваше безмилостното поведение на първия лорд Уилям, не даваше нищо от приходите на компанията на нещастните жени. Чичо Максуел беше по-лош и от крадец. Макар и богат сам по себе си, той продължаваше да краде яйца, масло и плодове от своите бедни роднини, като им беше втълпил, че ако продават другиму, това би била акт на непростима нелоялност. Чичо Хърбърт беше купил много от тези къщи, построени върху пет акра земя, по времето, когато те струваха далеч по-малко от действителната им стойност. Той беше същия тиранин като брат си Максуел. Лъжеше, като казваше на своите жертви, че инвестиционните планове, от които трябваше да печелят, са се провалили.
Не само мъжете в семейството бяха отблъскващи, поправи се Миси в мислите си, напълно завладяна от критичното си настроение. Ако разните там Аврелии, Августи и Антонии бяха принудени да се омъжат вътре в семейството, може би щяха да променят съществено нещата. Дори и най-лошият тиранин е уязвим от тиранията на жена си.
Добре, нещо трябваше да бъде направено. Но какво? Миси се колебаеше, дали да разкаже тази история вкъщи. След това реши, че няма да й повярват или дори да й повярват, ще продължат да се оставят да бъдат тероризирани до края на живота си. Нещо трябваше да се направи и то трябваше да се направи бързо, преди да е дошла Алисия, за да отмъкне акциите, подмазвайки се.