Днес библиотеката беше отворена. Миси погледна през прозореца, като очакваше да види суровата леля Ливила, седнала зад бюрото, но вместо нея там седеше Уна. Така че тя поспря и после свърна обратно.
— Миси! Каква изненада! Не очаквах да те видя днес, скъпа — каза Уна, усмихвайки се, сякаш наистина мислеше, че е голямо удоволствие да се видиш с една кльощава повлекана.
— Много съм ядосана! — проплака Миси и седна твърдия стол, предназначен за читателите.
— Какво се е случило?
Осъзнавайки изведнъж, че не може да изложи пред такъв страничен човек проблемите, които имаше с роднините си, Миси се принуди да замаже положението с едно:
— О, нищо!
Уна не се опита да научи нещо повече. Тя просто кимна и се усмихна, излъчвайки с цялото си същество едно нежно и успокояващо чувство.
— Искаш ли чаша чай, преди да поемеш дългия път към къщи? — попита тя, ставайки.
В този момент на Миси й се стори, че чашата чай би трябвало да притежава качества на животоспасяващ еликсир.
— Да, благодаря — каза тя с радост.
Уна изчезна зад последния рафт с книги в дъното на стаята, където в малко помещение се намираха приборите за приготовляване на чай. Тук нямаше тоалетна. Управата в Байрон не предвиждаше да има тоалетни в магазините; предполагаше се, че всички трябва да ползват тоалетните в Байронските Водни Бани.
На Миси й се стори добра идеята да поразгледа книгите, докато чака, и затова отиде към дъното на стаята, където започна да разглежда рафта с книги, стигащ до ръба на бюрото на леля Ливила. Когато погледът й докосна края на рафта, тя забеляза някакви книжа да лежат на бюрото. Това бяха акции на «Байрон Ботъл Къмпани».
Появи се Уна.
— Чайникът е сложен на огъня, но трябва да мине известно време, докато заври на този спиртник. — Нейните очи проследиха Миси и след това се спряха върху лицето й.
— Не е ли чудесно? — попита тя.
— Кое?
— Парите, които се предлагат за акциите на «Байрон Ботъл Къмпани», разбира се. По десет лири едната! Нечувано! Уолъс притежаваше няколко от моите акции, но когато се разделихме, той ми ги върна, като каза, че не иска да притежава нищо, което да му напомня за Хърлингфордови. Аз имам само десет, но определено бих могла да похарча веднага сто лири. Между нас казано, леля Ливила също е закъсала с парите и аз успях да я убедя да ми даде своите двадесет акции, за да ги продам заедно с моите.
— Как е успяла леля Ливила да се сдобие с акции?
— Ричард й ги е дал, като не е могъл да и плати в брой по времето, когато той самият се е нуждаел отчаяно от пари. Бедният Ричард, никога не успя да заложи на печеливш кон. А тя е толкова строга, когато става въпрос за връщане на заеми, дори когато заемът трябва да бъде върнат от нейния любящ син. Така той и е прехвърлил някои от своите акции, а тя го е оставила на мира.
— Дали той има още акции?
— Имал е, но предполагам, че вече е продал всичко, защото именно Ричард ми каза за този изпратен от Бога купувач.
— Как можеш да продадеш акции от името на някой друг?
— С пълномощно. Виж. — Уна й подаде гъсто изписан формуляр. — Взимаш го от книжаря като бланка за завещание, попълваш всички подробности, подписваш се, подписва се този, който ти дава право да действаш от негово име, и се подписва някой за свидетел.
— Разбирам — каза Миси, забравяйки за разглеждането на книгите. Тя седна отново. — Уна, имаш ли адреса на този, който купува акции на «Байрон Ботъл Къмпани»?
— Ето тук, скъпа, въпреки че възнамерявам да занеса лично всичките книжа в Сидни и да ги продам в понеделник. Така ще бъде по-сигурно. Заради това работя днес в библиотеката — за да мога да бъда свободна в понеделник. — Тя стана и отиде отново отзад, за да приготви чая.
Миси се замисли дълбоко. Защо да не може да се опита да се добере до акциите на лелите преди Алисия? Защо трябва да бъде победена от Алисия, след като в наскоро завършилия конфликт Алисия беше загубила?
Когато Уна се върна с чая, Миси беше вече размислила.
— Благодаря ти — каза, поемайки чашата с благодарност. — Уна, задължително ли трябва да отидеш в Сидни в понеделник? Не можеш ли да го оставиш за вторник?
— Не виждам никаква причина да не мога.
— Имам насрочен преглед при един специалист от улица «Маккуари» следващия вторник сутринта — обясни Миси внимателно. — Трябваше да отида с Алисия, но… не знам, дали тя би искала да дойде с мен. Възможно е и аз да имам някои от тези акции за продаване и ако бих могла да дойда с теб, би било по-лесно. Била съм в Сидни само два пъти и то когато бях малка, така че не познавам града.