Може би това наистина нямаше да й хареса. Отведи, я в леглото, Джон Смит, покажи й опустошителната сила на плътската страст, изпълни я със себе си и с отвращение. Тя е жена.
Но Миси не само че хареса всичко, но и демонстрира изненадваща склонност към креватите изяви. И с това сякаш още един гвоздей бе забит в ковчега на Джон Смит, както той призна пред себе си, около три часа, след като двамата с Миси си бяха легнали, без да вечерят. Чудесата никога не свършват. Тази застаряваща девственица сякаш бе създадена за това! Макар да изглеждаше малко неумела в началото, тя не беше нито срамежлива, нито стеснителна и със страст отвърна на милувките му, което го възбуди още повече и потисна първоначално възникналото желание да бъде груб с нея и да й причини болка. Малка палавница! С нея и дума не можеше да става за пасивно лежане по гръб. Сякаш бе пълна е живот и само чакаше да я докоснеш, за да го покаже. Изведнъж Той осъзна, че мисълта за неотвратимия край на живота й започва дълбоко да го поразява; съвсем друго бе, когато се отнасяше за човек, когото познава интимно.
Това му е лошото на леглото — че превръща непознатите в близки приятели по-бързо, отколкото се сменят сезоните на годината.
Миси спа като пребита и се събуди преди Джон Смит, може би защото сънят му убягваше дълго, след като бе заспала тя. Имаше много, за което да мисли.
През прозореца се процеждаше слаба светлина; тя се измъкна от леглото и се наведе разтреперана от студ над торбата с дрехите. Извади оттам една домашна рокля. Колко чудесно бе всичко! Въобще не бе почувствала болка, затова пък незабравими бяха тези груби мъжки ръце, които я милваха с такава нежност и от които се излъчваше спокойствие. Чувства и усещания, докосвания и целувки, топлина и светлина — о, наистина беше чудесно!
Тя се движеше колкото се може по-безшумно из колибата; напипа чайника и го постави над огъня, за да се сгрее. Ала независимо от това, Джон я чу и се размърда, след това стана, без да се смущава от голотата си. Така Миси получи възможност за пръв път да се запознае подробно с анатомичните разлики между мъжа и жената.
Но най-вълнуващо от всичко бе реакцията му от нейното присъствие. Той незабавно се приближи към нея, сграбчи я в обятията си и я залюля нежно, все още сънен; грубата му брада стържеше лицето й.
— Добро утро — прошепна тя и докосна с усмихнати устни голото му рамо.
— Добро утро — измърмори в отговор той, очевидно доволен от нежното докосване.
Миси чувствуваше, че умира от глад; изведнъж си спомни, че не е хапвала нищо близо два дни.
— Ще направя закуска — предложи тя.
— Искаш ли да се изкъпеш? — Гласът му вече не звучеше сънено, но той продължаваше да се притиска към нея.
Ами ако подуши миризмата на Бътъркъп! О, бедният човек! Тя мигновено забрави за глада.
— Да, разбира се. И до тоалетната също бих отишла.
— Обуй си обувките.
Докато тя си нахлузваше обувките, без да си прави труда да ги завързва, Джон отвори един скрин и извади две кърпи.
Полянката изглеждаше заскрежена и потънала в здрач, но когато вдигна поглед нагоре, Миси видя че стените на долината вече аленеят от първите слънчеви лъчи, небето беше придобило мътният блясък на перла — или на кожата на Уна. От всякъде се чуваше песента на птици, които срещаха с радостни чуруликания зората.
— Тоалетната ми е малко примитивна — каза той, като посочи една дупка с няколко камъка, пригодени за седалка, и кутия, от която се подаваха парчета от вестник. Нямаше нито стени, нито таван отгоре.
— Това е най-проветрената тоалетна, която съм виждала през живота си — отвърна жизнерадостно тя. Той се изкиска.
— Голяма или малка нужда? Малка, благодаря за вниманието.
— Тогава ще почакам тук. — Той посочи отвъдната страна на полянката.
Когато само след минути Миси се присъедини към него, тя вече потръпваше от предстоящата среща с ледената вода на реката. Мина й през ума, че може набързо да приключи с медения месец, ако при скока в реката изведнъж получи шок.
Но вместо да я поведе към реката, Джон Смит се насочи към гъстите папрати край полянката, сред които се белееха красиви цветя. И там тя се изправи пред най-красивата баня на света — един извор с гореща вода, която бликаше от цепнатината на малък скален отломък и се спускаше като водопад в издълбаният отдолу басейн.