Миси побърза да свали роклята си и само след миг вече стоеше в басейна с топла вода, а в хладния въздух над нея се издигаше пара. Потъна почти до гърди, като под стъпалата си чувстваше солидна гладка скала. И никакви пиявици!
— Внимавай със сапуна. — Джон вдигна ръка и посочи малко безценно късче сапун, поставено в една ниша в скалата. — Водата, изглежда, изтича надолу, защото дълбочината на басейна винаги е една и съща.
— Сега вече разбирам защо винаги си толкова чист — рече тя и си представи банята в Мисалонги, плиткото, изгнило от ръжда корито и двете кофи — за топла и студена вода. Крайно недостатъчно за три жени, а за Миси, която винаги беше последна, не оставаше почти нищо.
Без да осъзнава колко привлекателна изглеждаше в този миг, тя му се усмихна и вдигна нагоре ръце, докато зърната на гърдите й се показаха над водата.
— Няма ли да дойдеш? — запита го с глас на професионална изкусителка. — Има предостатъчно място.
Не му трябваха повече подканвания — след миг ръцете му се плъзгаха по тялото й, но бяха толкова нежни и гальовни, когато разтъркваха по кожата й сапуна, че едва ли причината беше само в миризмата на Бътъркъп. Тя се отдаде с неописуемо блаженство на докосванията му и не след дълго изрази желание да отвърне със същото. Така къпането се проточи повече от час.
След закуска дойде време за работа.
— Трябва да има регистрационна служба в Катуумба, така че ще отидем там, за да получим разрешително за брак — каза той.
— Ако двамата отидем до Мисалонги, а после продължа за Байрон и взема влака, предполагам ще успея да стигна в Катуумба по едно и също време с твоята двуколка — рече Миси. — Трябва да се видя с мама, да напазарувам нещо за ядене и да върна една книга в библиотеката.
Той я погледна разтревожено.
— Надявам се, че не си замислила някоя шумна сватба?
Тя се разсмя.
— Не! Само ти и аз — мисля, че така ще е чудесно. Оставих бележка на мама; искам да се уверя, че не е възприела зле. А най-близката ми приятелка работи в библиотеката надявам се, няма да имаш нищо против, ако присъства на сватбата?
— Не, щом ти искаш. Искам обаче да те предупредя, че ще направя всичко възможно да приключим с този въпрос още днес.
— В Катуумба?
— Да.
Да се ожени с кафява рокля! Нима така й е писано?
— Добре, — въздъхна Миси, — но ако ми обещаеш нещо.
— Какво? — запита предпазливо той.
— Че когато умра, ще ме погребеш облечена в рокля от алена дантела. Ако не намериш алена, купи каквато и да е, само не кафява!
Той я погледна изненадан.
— Не харесваш ли кафявия цвят? Никога не съм те виждал да носиш други цветове.
— Нося кафяво, защото съм бедна, но почтена. По кафявото не се вижда нечистотията, то никога не излиза от мода, нито пък идва на мода, не избелява, а и не се носи от много хора.
Това го накара да се разсмее, но той отново се сети за предстоящите задачи.
— Имаш ли кръщелно свидетелство?
— Да, нося го в торбата.
— Как е истинското ти име?
Реакцията й бе съвършено неочаквана; тя почервеня, намести се в креслото и стисна устни.
— Не може ли просто да ме наричаш Миси? Винаги съм искала да бъда наричана така, честна дума.
— Рано или късно истинското ти име ще излезе на бял свят. — Той се ухили. — Хайде, не го крий. Едва ли е чак толкова лошо!
— Мисалонги.
Той избухна в смях.
— Ти се майтапиш с мен!
— Бих искала да е така.
— Същото като на къщата?
— Съвършено. Баща ми е смятал, че това е най-хубавата дума на света, а освен това ненавиждал обичая на Хърлингфордови всичко да се нарича с латински имена. Мама искала да ме нарече Камила, но той настоял на Мисалонги.
— Бедното изгубено кученце!
Този път краката й се подчиниха без никакви проблеми, докато се изкачваше по стълбите на Мисалонги; тя потропа на вратата, сякаш бе непозната в този дом.
На прага застана Друсила и огледа собствената си дъщеря, сякаш наистина беше непозната. Но без съмнение беше съвсем добре. Изглеждаше дори по-добре от всякога.
— Знам какво си правила, докато те нямаше, моето момиче — каза тя, обърна се и пое към кухнята. — Бих предпочела да ме беше уведомила за намеренията си, пък дори и чрез писмо, но сега вече предполагам е късно да се плаче за счупената стомна. При нас ли ще останеш?
— Не.
Отнякъде докуца Октавия и получи нежни целувки по двете бузи от лъчезарната Миси.
— Всичко наред ли е с теб? — попита тя, като я стискаше трескаво за рамото.
— Разбира се, че е наред! — прекъсна я Друсила. — Погледни я внимателно, за Бога!