— Джеймс, погрижете се всичко да бъде доставено в Мисалонги още днес следобед, — произнесе величествено Миси и пусна един златен суверен на бюрото. — Ето, това е за вас. Освен това, ще ви помоля да прескочите до бакалията на чичо Максуел и да вземете от там поръчките ми. Хайде, мамо, хайде, лельо Октавия. Да вървим на обяд при леля Юлия.
Трите дами на Мисалонги излязоха от магазина още по-наперени, отколкото бяха влезли.
— О, колко е забавно само! — изкиска се Октавия, която вече дори бе престанала да накуцва. — Никога преди не съм се забавлявала така!
Миси също се забавляваше, но не така шумно. Тя още не можеше да преживее изненадата от факта, че наистина притежава влог от хиляда лири, както и от огромното раболепие, с което я бе посрещнал управителят на банката — Куинтъс Хърлингфорд. Джон Смит му бе дал изрична заръка да изплаща поисканата от Миси сума в злато, защото влогът й бе в злато. Хиляда лири!
Е, вече бе похарчила малка част от тях за дрехи и платове. От нищо друго нямаше нужда за сега. Спокойно би могла да запази поне стотина лири, докато изтече годината, а после — кой знае? Пък и като се замисли, кога преди е разполага с повече от няколко дребни шилинга? С останалите пари може да купи на мама и леля Октавия пони с мъничка двуколка. Понитата не ядат толкова сено, колкото големите коне, по-лесно се отглеждат и така майка й и леля й ще могат да пътуват навсякъде, без да се молят на други да ги карат. Чудесно ще бъде, когато се появят на сватбата на Алисия с пони, запретнато в двуколка!
Стоте лири, които Юлия бе получила от продажбата на нейния дял, вече бяха похарчени. Всички мебели в стаята за гости бяха струпани и покрити с чаршафи, докато двама работници сваляха мазилката от стените.
След като приключи с извиненията за неугледния вид на стаята, Юлия отправи цялото си възхищение към облеклото на Миси.
— Великолепна рокля и шапка, скъпа, — рече тя, — само че този цвят не е ли малко помпозен?
— Не малко, а доста, — поправи я Миси без никакво притеснение. — Но, лельо Юлия, ако знаеш само колко съм намразила кафявия цвят! А можеш ли да кажеш, че има друг цвят, който е по-далеч от кафявото от този? Пък и ми отива, нали?
Да, но дали отива на моята гостна? — това бе въпросът, който Юлия изгаряше от желание да зададе, но после реши, че би било неуместно да критикува благодетелката си. Тя покани с ръка дамите да се настанят на най-добрата маса и малко по-късно им поднесе купа със сандвичи и сладкиши и голям димящ чайник.
— Ще облепя стените с тапети в кремав цвят, — рече тя, като се настани до гостите си. — А креслата ще, бъдат облечени в малко по-светъл брокат. В ъглите ще поставя саксии с палми, ще купя няколко клетки с канарчета, а на тавана ще окача масивен позлатен полюлей. — Нека ония от другата страна, — тя кимна презрително към стената, зад която се намираше помещението на кафе «Олимп» — да се спукат от яд.
Друсила тъкмо отвори уста, за да съобщи новината за венчавката на Миси с Джон Смит и за богатството на Джон Смит, когато неочаквано през вратата нахлу Корнелия Хърлингфорд и се насочи право към тях с разперени поли на роклята си.
Корнелия и Юлия живееха заедно над чайната «Плачеща върба», която всъщност не принадлежеше изцяло на Юлия. За нея тя плащаше доста тлъста рента на брат й Хърбърт.
Но освен жилището, двете сестри деляха и всякаква информация, която научаваха от своите познати сред обществото, макар че Корнелия бе значително по-затруднена в събирането й, тъй като прекарваше по-голямата част от времето си в магазина на Алисия. Така че, без съмнение сега бе научила нещо много важно, иначе едва ли би дръзнала да напусне пределите на магазина през работно време и да си навлече гнева на Алисия.
— Знаете ли какво? — извика задъхано тя, като се тръшна на креслото забравяйки напълно за това, че трябва да е елегантна като магазина, в който работеше.
— Какво? — запитаха останалите, нетърпеливи да научат новината.
— Тази сутрин Алисия е избягала със шофьора на Били!
— КАКВО?
— Така е, така е! Избягала с мъж! На нейната възраст! Какъв цирк само е сега при Аврелия! Истерии и крясъци из цялата къща! Малкият Уили преобърнал всичко наопаки, защото не можел да повярва на писмото, което му оставила Алисия. А Били ревял като разярен бик, защото спешно му се налагало да отиде на някакво събрание, а вместо това трябвало да вика полицията. После Аврелия припаднала, положили я в леглото и извикали чичо Невил. Той пък бил толкова ядосан, че го викат за нищо, че започнал да я пердаши, докато дойде на себе си, а след това й казал че е едно глезено бебе и тя започнала отново да крещи! Едмънд пък не можел да стане от креслото си, толкова бил поразен от новината, а Тед и Рандолф се опитвали да го свестят пак заради това събрание във фабриката. Но най-интересното е, че Алисия и шофьорът избягали с моторната каляска на Били, сякаш им принадлежи!