— Уна? — Друсила се намръщи, мъчейки се да си спомни. — Чакайте малко… Да, трябва да е от семейството на Маркус Хърлингфорд от Сидни, което значи че Ливила Хърлингфорд е нейна първа братовчедка и най-близката й роднина тук, в Байрон. Хм. Никога не съм я виждала, доколкото знам — починала е доста отдавна. При удавяне, не беше ли така?
— Да — кимна Джон Смит.
Това ли бе? Затова ли долавяше в нея онова сияние? Затова ли винаги, когато Миси имаше нужда от нея, тя беше в библиотеката? Затова ли толкова странни неща се случваха в същата тази библиотека? Романите, в които момичето винаги умира накрая от болно сърце. Документите на бюрото. И Уна — винаги готова да даде съвет. И непринуденото й и весело държане, полкова привлекателно в очите на подтисната личност като Миси до неотдавна. И алената рокля и шапката — точно както бе мечтала Миси, и то с подходящи размери. И странната многозначителност, която придаваше на думите си, които потъваха в душата на Миси като капка вода върху пясък. Уна. О, Уна! Скъпа, лъчезарна Уна.
— Когато се ожени, тя не взе името Смит — сети се Друсила. — Беше нещо по-необичайно, нещо като Кардмум или Тиърбинт или Гуузфлеш. Някакъв богаташ, доколкото си спомням, и затова сър Уилям се бе съгласил на сватбата. Да, ако вие сте този човек, сега разбирам, с какво са ви обидили.
— Аз бях този човек и те наистина ме оскърбиха.
— А ние, — отвърна Друсила като постави ръката си върху неговата, — сме щастливи да ви посрещнем в нашия клон на фамилията.
Твърдостта в погледа на Джон Смит бе изчезнала; той гледаше с нежен поглед майката на Миси.
— Благодаря ви. Промених името си, защото исках да забравя тази история.
— И тя ще остане погребана в Мисалонги — увери го Друсила.
— Бедната — да умре по такъв страшен начин — поклати глава Октавия. — Сигурно за вас ударът е бил страшен, Джон. И все пак — радвам се, че нещата с компанията се уредиха така. Но не ви ли се струва странно, че в края на краищата пак си взехте жена от рода Хърлингфорд?
— Днес това много ми помогна.
— Има Хърлигфордовци и Хърлигфордовци, както е и със всички други големи семейства — рече Друсила. — Уна може би не е била подходяща жена за вас, докато с Миси — сигурна съм — ще бъдете щастливи.
Той се усмихна, пресегна се през масата и хвана хладната ръка на Миси.
— Да, и аз мисля така — при тези думи Джон вдигна ръката й и докосна нежно устни до бледите пръсти. — Както и да е, сега аз управлявам компанията и принадлежащите й структури и бих искал да започна с някои много съществени промени. Възнамерявам да застана начело на съвета на директорите, а Миси ще стане мой първи заместник. Ще има още осем директори. Имам нужда от жадни за работа и пълни с нови идеи хора, които да мислят за града, както и за самата фабрика. След като на днешната среща обявих моите намерения, още няколко души продадоха своите дялове — сър Уилям, Едмънд Маршал, братята Максуел и Хърбърт Хърлингфорд. С това свое решение още веднъж потвърдиха онова, което отдавна подозирах — че са глупаци. Компанията «Байрон ботъл» ще става все по-голяма и все по-могъща! Освен това, ще опитаме късмета си и на други поприща.
Той се разсмя после вдигна рамене.
— Е, няма какво да съжаляваме за типове като сър Уилям Хърлингфорд. Бих искал в моя съвет ла работят жени и за начало ще го предложа на вас, мили дами, както и на Джулия и Корнелия Хърлингфорд. Всички вие показахте великолепно умение да се справяте с трудностите и със сигурност не ви липсва смелост. Това мое решение може и да ви се струва малко радикално, но според мен повечето директорски съвети отдавна се състоят от жени — стари жени. — Той огледа с мистериозен поглед Октавия и Друсила, които го слушаха зяпнали. — Е? Заинтригува ли ви моето предложение? Естествено, ще получавате директорски заплати. Доколкото знам, досегашният съвет е плащал на членовете си пет хиляди лири годишно, но предупреждавам ви, че ще намаля тази сума на две хиляди.
— Но ние не знаем какво трябва да правим! — проплака Октавия.
— Повечето съвети не правят нищо, така че не бива да се притеснявате. Не забравяйте — председател ще бъде Джон Смит и той ще ви научи как се взимат решения. Всяка от вас ще отговаря за една определена област. — Той погледна Друсила в очите. — Чакам вашият отговор, майко. Ще се присъедините ли към съвета?
Друсила най-сетне се сети да притвори зяпналата си уста.
— Разбира се, че ще се присъединя! А също и другите, аз ще се погрижа за това.
— Добре. Тогава, още сега трябва да решим на кого ще дадем останалите четири свободни места. Не забравяйте — трябва да са жени!