— Сигурно сънувам — рече Октавия.
— Ни най-малко — отвърна Друсила. — Това е реалността, сестро. Най-сетне дамите от Мисалонги получиха онова, което заслужават.
— Какъв ден само! — провикна се Октавия.
Да, наистина, какъв ден. А денят вече си отиваше през задната врата на къщата, гледаща на запад. Заедно с настъпващия здрач чезнеха и цветовете от роклята на Миси. Но умът и мислите й бяха далеч от красивата вечер. Защото на прага бе застанала усмихната Уна. Уна. О, Уна!
— Никога не му казвай, Миси. Остави го да вярва в своята любов и да се грижи за теб — Уна се засмя. — Той е много мил мъж, но има ужасен нрав! Не е в натурата ти да го предизвикваш, но каквото и да се случи, никога не му казвай истината за сърцето ти. Мъжете не обичат да бъдат мамени от жените, а той веднъж вече го е вкусвал.
— Отиваш си — произнесе с отчаян глас Миси.
— Да, скъпа, отивам си! Направих онова, за което бях изпратена, и сега ще се отдам на заслужена почивка в един от най-хубавите, напомнящи пяна от шампанско облаци на небето.
— Няма да се справя без теб, Уна.
— Глупости, скъпа, разбира се, че ще се справиш. Само бъди добра и най-вече се старай да бъдеш добра в леглото и всичко ще е наред. Стига, разбира се да не забравяш съвета ми и никога да не му признаваш истината.
Уна остана още няколко мига на прага, докато сиянието й се топеше с последните лъчи на слънцето, след това изчезна.
— Миси! Миси! Миси! Наред ли си? Боли ли те нещо? Миси! За Бога, отговори ми, Миси!
Над нея стоеше надвесен Джон Смит и я докосваше по челото с разтревожен вид.
Тя намери сили да му се усмихне.
— Добре съм, Джон, наистина. Какъв ден само Колко много щастие!
— Добре ще е, мила, отсега да привикнеш към по-големи дози щастие, защото възнамерявам да се погрижа за това — заяви той и я сграбчи в прегръдките си. — Ти си моят втори шанс, Мисалонги Смит.
Откъм широко разтворената врата повя хладен вятър и миг преди Друсила да я затвори, до ушите на Миси достигна шепот:
— Не му казвай! Моля те, никога не му казвай!
Бележка на автора
На читателите, които ще забележат, че използвам името Мисалонги, вместо Мисолонги (както сега е общоприето за правилно), ще припомня, че по времето, когато се развива тази история, в Австралия се използваше по-често старомодния вариант с «а».