— Повишение ли? — рече Джо, след като отново препрочете телеграмата. — Точно обратното! Изглежда, че съм понижен да изпълнявам задълженията на придружител! Нещо като армейска бавачка ли, като военно жиголо ли? Не ми е ясно… Какво ще кажеш за това?
Подаде мълчаливо телеграмата на Джеймс.
— Просто прочети тези глупости и си напрегни мозъка. Как, по дяволите, да се отърва от това? Боже господи! След последните събития си мислех, че ми е приятел!
— Той ти е приятел. Приятел е на всички. Твой, мой, интимен приятел на всеки мошеник. Вижда всичко и навсякъде, меси се във всичко, не бих се учудил, че има хора и в двата лагера. Обаче очевидно има много високо мнение за теб. Според мен не е тайна, че ти си му помогнал много в Бенгал за разкриването на серийните убийства. Сега можеш да си уверен, че репутацията ти се простира до границите на империята!
Джо изсумтя.
— Успя ли да хванеш своя човек?
— В очите на началниците случаят е приключен успешно — каза предпазливо Джо. — Това е всичко, което мога да кажа, дори и на теб, Джеймс. Ръцете ми са вързани от задължението да пазя всичко в най-голяма тайна, а устата ми е запушена с тампона на моралното изнудване. Направена е услуга на империята, но не и на правосъдието.
— А, разбирам. Колкото по-малко се говори за това, толкова по-добре, нали? А след това те е изпратил в хълмовете на Симла да се поохладиш, така ли?
— Само на пръв поглед. Той ме набута в разследването на едно убийство, от което беше изминала цяла година и което го измъчваше, а то беше последвано от второ подобно убийство веднага при пристигането ми. Преди да си ме попитал, ще ти кажа — разреших и този случай. Макар че „разреших“ е малко пресилено казано. Убиецът е известен на мен и на сър Джордж, но изискванията на дипломацията непрекъснато изместват тези на правосъдието в Индия. Страхувам се, че в тази страна един убиец все още е на свобода.
— А това не устройва Честния Джо, нали така!
— Не. Не съм чак такава вода ненапита, но поне знам какви са правилата, а и престъпниците ги знаят. Джордж бе принуден да открие каква е истината. О, да, той наистина иска да разбере какво е станало, но след това вместо да остави закона да си свърши работата, се отмята и насочва нещата по каналите, които сам е прокопал. Това е в разрез с всичко, в което вярвам! Прикриване на нещата, преструвки, затваряне на очите — това не е моят стил на работа, Джеймс! Възхищавам се от него, но не го одобрявам.
— Но тук поне си в безопасност от машинациите му. Тук много се стреля, но ние сме безсилни срещу това. Обаче не виждам нищо зловещо в тази молба. Да окажеш нужното внимание на една американска девойка. Някои биха подскочили от радост при такава възможност.
— Тази работа не ми харесва. Виж какво, Джеймс — рече отчаян Джо, — нали ти командваш този проклет форт? Не можеш ли просто да кажеш „не“! Нали има система за издаване на пропуски за пътуване западно от Пешавар? Има и ти го знаеш! Спомням си, че в моя с големи букви беше написано, че не се разрешава достъпът на жени в зоната на бойните действия. А това тук е точно такава зона, дяволите да го вземат! Този следобед по нас стреляха десетина пъти.
— Ако щеш вярвай, Джо, но не съм казвал „не“ от седмици! Това място се пълни като петзвезден хотел. Нещо като „Уолдорф Астория“.
— Защо? Какво имаш предвид?
Джеймс Линдзи потърка мрачно носа си.
— Бедата е там, че фортът е нещо като образец — обясни той. — Футболно игрище, игрище за хокей на трева. Строи се корт за скуош. Тенис кортове. Може би ще искаш да поиграеш крикет? Можем да ти осигурим и това! Тук има всякакви съвременни удобства, както и всякакви военни новости. Мерките за сигурност са такива, каквито досега не са били виждани по границата. И какъв е резултатът? Всеки шляещ се идиот в проклетата империя, който разполага и с най-малкото влияние, си мисли (а сега и една жена), че му се полага да се позабавлява един уикенд в предния пост на британската имперска експанзия. И върху кого се стоварва бремето? Върху нещастника Линдзи, можеш да бъдеш сигурен в това! Ясно ли ти е? Освен самите нас и освен тези, които наистина вършат някаква работа, при нас има или съвсем скоро ще има един висш чиновник от канцеларията на вицекраля, тръгнал на мисия за „запознаване с фактите, за да дава оценка за работата на скаутските фортове и значението им за общата отбрана на индийските територии“. Самият сър Едуин Бъроус! Не е най-предпочитаният човек, който да наднича през рамото ти.