— При това абсолютно ненужни! — обади се Ратмор.
Всички се обърнаха към Ратмор, който до този момент беше седял мълчаливо и злъчно се усмихваше.
— За умна жена като вас, д-р Холбрук, проявявате изненадваща липса на прозорливост! Всички приказки за поддържане на равновесието, за спазаряване на живот срещу смърт, за племенна гордост са абсолютни сантиментални глупости. — Той изгледа тържествуващ лицата, обърнати към него. — Племенна гордост, как пък не! Ще ви кажа колко струва тя. О, да! Мога да ви кажа до последния пенс колко точно е нужно, за да се купи племенната гордост. А що се отнася до вас — той изгледа презрително Джо, — предполагам, че е приятна промяна да замените рутинната си полицейска работа, за да се правите на палячо в тази пустош, облечен в глупави дрехи. Но когато става дума за това какво означава да си главатар на племе, някои стават за тази работа, а други не. — Той се поздрави за остроумието си, избухвайки в смях, но другите не го последваха. — Знаете ли къде ви е грешката? — продължи Ратмор. — Е, аз ще ви я кажа. Вие подценихте афридите. Предположихте, че те са просто банда средновековни диваци, затворени в своите вековни традиции, и вие можете да се възползвате от това, като свирите на тази струна. Глупости! Те винаги ще ви победят в тази игра. Не, това не е начинът. Аз обаче стигнах веднага до същината на проблема и го реших. Днес ние при всички случаи щяхме да бъдем освободени. О, да! Спазарих се за това още преди пристигането на цирка в града. — Той изгледа с насмешка Грейс, Джо и Лайли, която все още беше облечена в местни дрехи. — Искате ли да чуете как го направих?
„Щом като никой не иска да излезе иззад скалите, за да го гръмне — помисли си Лайли, — ще трябва да го направя аз!“ Опипа за всеки случай издутината от малкия пистолет, който държеше скрит в ботуша си, и потисна раздразнението си, решавайки коя част от закръгленото му тяло да простреля най-напред.
Като не дочака отговор, Ратмор продължи:
— За мен беше очевидно, че човек, който може да ръководи успешно такова голямо племе, сигурно е добър бизнесмен. Точно по този начин се справих с него. Той оцени кой съм аз…
— И кой сте вие, Дърмот? — попита ядосана Лайли.
— Бизнесмен като самия него, и то такъв, който е упълномощен да преговаря с него от името на британското правителство. Пари, госпожице Кобленц. Сигурен съм, че тъкмо на вас не е нужно да обяснявам как силата на парите преодолява всякакви езикови бариери и други местни трудности. Обясних му плановете си да отворя търговски път през границата към Афганистан. Той разбра веднага с какво е свързано това и направи някои много положителни и полезни предложения. Пътища. Ето до какво се свежда цялата работа. Посочи, а аз вече го бях забелязал, че пътната система не е добра. Разпокъсана е и на много места не е подходяща за транспорта с камиони, който имам предвид. Знаете ли, че сключването на договори за строеж на пътища в тази страна е нещо, към което се стремят много хора? Не? С тази работа ще се заемат местните племена и между тях има силна конкуренция да получат договори от правителството. Последния път афридите бяха изместени от мохмандите и те никога няма да им простят това. А аз казах: Този път ще бъде различно, Рамазад, защото аз ще казвам как трябва да бъдат разпределени договорите. Обаче, естествено, бих могъл да сторя това само ако съм свободен да го направя в Симла. Той, разбира се, веднага ме разбра. Направи едно много разумно предложение в договорите да бъде включено и условието афридите да съставят един отряд от касадари, мисля, че така ги нарече, които първоначално да охраняват работниците, които ще строят пътя, а след това да останат там като патрул, който да охранява преминаващите конвои. Чудесен човек! Има много добър поглед за подробностите и умее да се пазари. Точно с такъв човек обичам да правя бизнес.
— На това в Чикаго му викаме изнудване — рече Лайли. — Не се ли опита да ви продаде и билети за бала на стражите?
Ратмор не й обърна внимание и тонът му стана по-рязък:
— Той беше доста ядосан, че ми е било причинено такова неудобство от този човек — Ратмор посочи с пръст към Искандер. — И се съгласи да поправи тази грешка, като го изгони от племето. Също много правилна постъпка. Това е най-малкото, което би могъл да направи. Всички са единодушни, че този човек е известен със способността си да причинява неприятности. Сега е в немилост. Питам се дали ви е известно, че съгласно техните закони бих могъл да го застрелям на място, без каквито и да било обяснения?