Ненавистният поглед, който Искандер отправи към Ратмор, беше по-обезпокоителен за Джо, отколкото ако беше извадил кинжал от ножницата, но Ратмор, изглежда, не му обърна внимание.
— Уредих аз и госпожица Кобленц да бъдем върнати с въоръжен ескорт в Гор Катри и трябва да кажа, че когато вашата мизерна групичка влезе във форта, се уплаших, да не би да объркате внимателно подготвените ми планове.
Тишината, която последва последното самохвалство, накрая беше нарушена от Лайли. Тя погледна небрежно Ратмор и се обърна към групата с най-каубойския си стил:
— Брей, да му се не види! Ако бяхме в ранчото на татко, щях да кажа на Слим и другите момчета да обесят тоз човек за топките на най-близкото памуково дърво.
— Мисля, че тези стари кайсиеви дървета няма да могат да го издържат — обади се с насмешка Грейс. — Какво ще кажеш за реката? Дали да не го удавим в нея?
— Не, това, което ни трябва, е мравуняк — каза, оглеждайки се, Джо. — Там като че ли има един. Ако го вържем там…
— Ще е нужно много време — каза Искандер. — Най-малко три дни. Но слънцето е още високо на хоризонта. Можем да му срежем клепачите и да го вържем за едно дърво с лице на запад. Ще ослепее и ще полудее преди залез-слънце.
— Колко смешно! — озъби се Ратмор. — А защо не ме пребиете с тояги, а?
— Добре тогава, нека бъдат тояги — обади се Джо.
Той скочи на крака и Ратмор побягна към коня си, като сипеше проклятия през рамо, докато бягаше.
— Неблагодарник, полицейски дръвник! Като се върна в Симла… Във вътрешното министерство е Джони Симпкинс, ще те унищожа! Ще има да гниеш в затвора.
Той се впусна в галоп на запад към Гор Катри.
— Все ми е едно — рече, смеейки се Джо, но се почувства малко засрамен от сценката, която бяха разиграли. — Дано не стигне много преди нас. Бог знае с какви глупости ще напълни главата на Джеймс, когато пристигне.
— Е, добре! По конете, приятели! — рече Лайли и се запъти откъм страната на Джо към конете, които се бяха събрали под сянката на дървото с най-гъстите клони. Спря се, хванала юздите в ръка, за да погледне към клоните.
— Виж това, Джо — каза тя. — Птицата. В тази пустош човек забравя, че навсякъде живеят най-различни същества. Какво е това?
Джо погледна нататък. Птицата родител се поклащаше на ръба на едно гнездо, като пъхаше нещо в гърлата на своите малки. Той се загледа в нея и известно време не каза нищо.
— Това е проклетото чудо, това ще е то! Това е отговорът на цялата работа! О, съжалявам, Лайли. Птицата. Това е един не много често срещащ се хималайски планински дрозд. Да, точно това е.
— Така ли? А ти пък си една рядко срещаща се лъжлива птица! Какво има, Джо?
След секунда тя отговори сама на въпроса си:
— Господи! И аз го видях! О, но те не биха могли! Какво ще кажеш? Не! Обзалагам се, че те са го направили! О, Джо, когато се върнем, ще трябва да зададем няколко въпроса на тези, които са ни будалкали и заблуждавали през цялото време!
Глава двайсета
Джеймс Линдзи размишляваше с мрачно предчувствие върху хаоса, в който се беше озовал неговият личен и официален живот. Оглеждаше далечните хълмове от наблюдателния пост над портала. Най-близкият му приятел Джо беше някъде там, вероятно с опасност за живота, а вече може и да беше мъртъв. А това не беше негов проблем. Този честен човек Джо! Да работи толкова упорито в съвсем погрешна посока! Трябваше ли да му се довери? Джеймс се замисли за момент и после реши с пресметливостта на войник, че вероятно си е струвало да рискува. Но докъде ги беше докарало това? До там, че рискът беше поет от Джо. Под тънкото, съвсем тънкото прикритие на скаут сега там той се намираше в положение, ако бъде разкрит, да бъде екзекутиран моментално като англичанин. И всичко това заради усилията му да освободи Лайли. Тази Лайли, на която изобщо не можеше да се разчита. Лайли, от която можеше да се очаква, само че ще каже или ще направи най-неподходящото нещо, ще се окаже на най-неподходящото място и ако имаше възможност, щеше да влезе в най-неподходящата стая, облечена в най-неподходящите дрехи и в най-неподходящото време. Замисли се за Лайли и потрепери.
И сякаш това не беше достатъчно, та Джеймс трябваше да признае и факта, че Искандер се превръщаше за него в траен проблем! Загадъчен човек, който умее да плете заговори… какво друго — важен играч, който се оправя добре в лабиринта на местната политика.