Вратата в дъното на залата се отвори с трясък и Ратмор влезе вътре. За присъстващите той беше в обичайното си състояние — с лице, почервеняло от гняв. Лайли го изгледа критично.
„Донякъде ми прилича на не много сполучливо копие на сър Джордж“, помисли си тя. Като че ли беше изчакал да види как ще бъде облечен сър Джордж, за да се облече по същия начин. И той беше с блейзър и голям златен знак на предния джоб. Същата вратовръзка на широки райета плюс копринено шалче в тон с нея и безупречно изгладени бели панталони. На ръкавелите, на които сър Джордж беше сложил изтъркани златни копчета, Ратмор носеше големи аметисти.
Лордът шумно изрази възмущението си.
— Сър Джордж! Боже господи! Не очаквах да ви видя тук! Надявам се, че сме се събрали, за да предадем някои хора на правосъдието! Затова съм доволен от присъствието ви, което показва, че най-после силите, които са на власт, гледат сериозно на тази работа!
Джордж стана от мястото си и отиде да подаде ръка на Ратмор, разтърсвайки я, според Джо, прекалено дълго и прекалено ентусиазирано.
— Точно така! Целта на това събиране, скъпи Ратмор, е да реши какво точно се е случило тук през последните няколко дни, за да мога да предам моите препоръки на началниците ми в Симла. Не е нужно да обяснявам неща от правителствената кухня на един държавник и дипломат… може би ще е достатъчно да кажа, че целта ми е всеки да си получи заслуженото. Нали така? Запазихме ти другото централно място на масата. — С угодническа усмивка и приятелско потупване по рамото Ратмор беше настанен на последното останало свободно място точно срещу сър Джордж.
Ратмор явно се изненада и гневът му като че ли понамаля, но Джо беше готов да се закълне, че беше започнал да възвръща обичайната си арогантност.
— А, да — каза той, — радвам се, че в цялата достойна за съжаление бъркотия някой заема честна и открита позиция.
„Честна и открита позиция?… Всекиму заслуженото?… Пустият му стар хитрец Джордж — каза си Джо. — Знам накъде бие с тези приказки. Може би ще му помогна да постигне целта си.“
Като опитен съзаклятник Джо се надигна безшумно от стола си, наля едно голямо уиски и почтително го предложи на Ратмор.
— Ще трябва да ни догоните, сър — прошепна той, потупвайки го леко по рамото. — Мисля, че го пиете чисто, нали?
Озадачен и предпазлив, Ратмор промърмори нещо неразбрано, но с явно удоволствие отпи голяма глътка, а после още една. Джо, който се въртеше услужливо около него, отново напълни до горе чашата му и след като остави бутилката до лакътя на Ратмор, седна на мястото си. Сър Джордж вдигна чашата си, възхищавайки се от кехлибарения цвят на уискито „Гленливет“ на меката светлина на лампите.
— Само най-хубавото уиски за офицерите от Гор Катри. Е, не е шампанско, но не мога да си представя по-подходящо питие, с което да напълня чашата си и да вдигна тост за героя на деня! Лорд Ратмор! Доколкото разбирам, трябва да бъдеш поздравен. Съвършено сам направи удар, който убягваше на комбинираните усилия на правителството на Негово величество и на въоръжените сили в продължение на десетилетия. Донесе ни мир и търговско споразумение с афридите. — Ратмор зяпна от учудване. — Виждам, че си изненадан от това, че вече знам. Грейс и Искандер ме запознаха с подробностите преди началото на срещата. Имам навика да се осведомявам предварително за това, което се случва, от преки свидетели. Това е единственият сигурен начин.
Грейс и Искандер му хвърлиха погледи, изпълнени с подозрение, но той продължи, без да им обръща внимание.
— Когато властите в Симла чуят за подвизите ти, за дръзкото ти проникване на вражеска територия, за това как си хвърлил ръкавицата на афридските сили (между другото, стари приятелю, ако послушаш съвета ми, ще кажеш, че „си взел предпазни мерки“ — това е фразата… не искам да оставиш впечатлението, че си гореща глава, никой няма доверие на горещите глави!), та, когато те чуят как си се спазарил с онзи мошеник Рамазад, ще ти свалят шапка. (Той е известен с това, че е надхитрил не един опитен в преговорите човек, включително и моя милост!) Ще станеш герой! Трябва да си готов да се консултират с теб как да постъпват с пущуните, готов да им разкриеш как си успял да постигнеш това, готов да станеш авторитет по тези въпроси. Трябва да те предупредя, че след известно време може да установиш, че това малко започва да ти натежава — да се поучим от тъжния урок с мрачната слава на Лоурънс Арабски.