— Е, това е достатъчно като първи разрез — каза сър Джордж. — Сега изстискай останалото малко по малко и не забравяй, че не съм участвал в тази малка шарада, така че заради мен трябва да разкажеш всички подробности. И така, продължавай, Джо!
— Ще започна с показанията на двамата свидетели, за които съм сигурен, че още от самото начало очевидно не са ми казали цялата истина. Това са Лайли и Минто.
Териерът вдигна муцуна и ръмжейки, оголи зъби, когато чу името си.
— Ужасно малко кученце — рече сър Джордж, невярващ на очите си.
— Няма друго такова! Докато то си показва зъбите, бих искал всеки от вас да отбележи колко голяма е празнината между предните.
Всички надникнаха в устата на Минто. Въпреки че беше поласкан от вниманието, той започна да се зъби на всички страни.
— Нощта беше гореща, а всички бяхме яли прекалено много. Някои от нас дори бяха пийнали повече, отколкото трябва. — Той премина плавно към останалата част от разказа си, т.е. историята на Лайли за прекарания от нея мъчителен час в градината, като реши безсрамно да го редактира, за да й спести изчервяванията. — Както ни каза Лайли, тя не могла да заспи и отишла в градината да подиша свеж въздух. А, да, в колко ми каза, Лайли — някъде преди един часа, така ли беше?
Лайли кимна. Искандер я погледна изненадан и изнервен.
— Когато отивала към градината, чула Минто да ръмжи, минавайки покрай колибката му, която по това време беше на площадката на стълбището. Обаче видяла, че в градината вече имало други, които не могли да заспят. Били две фигури, седнали на мраморната пейка. Би ли ни казала какво видя, Лайли?
— Бяха Земан и Искандер. Изглежда, че се караха. Поне Искандер беше ядосан на Земан, а той само се смееше. Предположих, че това са техни лични работи, и не исках да ги прекъсвам. Моментът едва ли беше подходящ за светски разговори, затова се скрих зад едно дърво, а после се върнах след тях в крилото за гости. Но този път Минто не ръмжа срещу мен.
— Това ни посочва две важни неща — продължи Джо. — Че в часа, който Грейс посочи, че е настъпила смъртта, Земан е бил още жив и се е чувствал добре, а това хвърля сянка на съмнение върху нейните показания. Тъкмо това невярно определяне на часа, в който е настъпила смъртта, е накарало Искандер да заподозре, че е възможна някаква нечестна игра, и го е принудило да вземе заложник и да избяга с него, докато ние, англичаните, започнем да признаваме очевидните факти.
Искандер кимна.
— И второ, че Минто вече не е бил в колибката си, когато Лайли се е върнала в стаята си. И така, къде е бил той? Къде най-вероятно може да е бил, освен там, където го виждаме сега? Сгушил се при господарката си. Можеш ли да потвърдиш това, Бети?
Бети се прокашля и предпазливо заговори:
— Да, Джо, така беше. У дома в Пешавар той спи на леглото ми и предполагам, че не е могъл да разбере защо е бил оставен в онова странно място. Мисля, че с Джеймс заключихме вратата към единайсет часа. Не съм сигурна дали отново ме беше споходило така нареченото „сутрешно гадене“. То може да се случи по всяко време на деня и нощта. Не е нужно непременно да е сутрин. Джеймс така здраво беше заспал, че аз не исках да го безпокоя, затова отидох на пръсти в банята и използвах легена за пране. Реших да го оставя там до сутринта. Беше много късно, а и не знаех какво друго мога да направя. Когато се връщах в леглото, чух драскане по вратата. Беше Минто. Не искаше да се махне оттам. Започна да вие и да вдига шум. Отключих и го пуснах да влезе. Скочи към мен и вдигна такава врява, че забравих да заключа вратата. Настани се на леглото ми и мисля, че двамата сме заспали. — Тя замълча, явно нямайки желание да продължи по-нататък.
Докато подреди спомените си, продължи Джо:
— Искандер ни каза, че това, което на Лайли се е сторило като кавга в градината, всъщност е било най-малко изразяване на различни мнения. Искандер се е опитвал да разубеди Земан да не изпълнява своя отдавна подготвян план да убие Джеймс.
Той замълча за малко, за да даде възможност на всеки да реагира на казаното по собствен начин. Изглежда, че най-изненадан беше сър Джордж. После Джо продължи:
— Бадал. Това е трябвало да бъде отмъщение за смъртта на двамата му по-големи братя от ръката на Джеймс преди дванайсет години. Идеалният момент бил дошъл и Земан нямал намерение да го пропусне. Вече бил съставил план как да избяга от форта заедно с хората си. Без желание Искандер бил принуден да го последва и Земан се преоблякъл в униформата си, подготвяйки се за дългия път на кон обратно в Афганистан. В три часа той излязъл от стаята си и се отправил нагоре по стълбите към тази на Джеймс.