Бети се разтрепери и Джеймс сложи ръка на рамото й.
— Ще ви кажа какво се случи след това — рече рязко той, — защото тази част засяга само мен и няма да е справедливо да замесваме Бети в нея. — Той изгледа сърдито Джордж и продължи да говори с ясен, безпристрастен тон, по войнишки: — Събудих се, без да знам точно по кое време е било, с нож, опрян в гърлото ми. Земан беше затиснал устата ми с ръка, а острието на кинжала му почти пробождаше югуларната ми вена. Не е искал да ме убие, докато спя. Нарочно ме събуди, защото искаше да разбера защо трябва да умра. Прошепна имената на братята си и каза, че бил там, сред хълмовете, и ме видял, когато ги убивам преди толкова много години. — Замълча за момент и разтърси глава. — Тогава ще е бил десетгодишен. Той е стрелял по мен с джезаил. Представяте ли си? С джезаил! Сигурно е бил голям колкото самия него! Издирил ме и решил да се запознае с мен, когато се срещнахме в Пешавар. Мисля, че ме хареса. Но независимо от това дали ме е харесал или не, това няма значение за кръвното отмъщение, за този зловещ безкраен танц от отмъщения и контра отмъщения. Виждал съм това и преди и знам колко неумолима и колко вредна е тази практика — каза бавно Джеймс. — Обаче пущуните така разбират нещата. Не могат да си представят как можем да забравим! Те ще кроят планове, ако е необходимо в продължение на години, за да постигнат целта си. Обаче имаше нещо, което дори Земан не би могъл да предвиди! Ужасният малък Минто! Той се събуди и веднага се нахвърли срещу него! Прескочи разстоянието между двата кревата и го захапа за ръката. Тази, която държеше кинжала. Това беше напълно неочаквано за Земан. Започна да си дърпа ръката, но не беше достатъчно бърз и зъбите на кучето се забиха в ръкава му. То не успя да захапе плътта, но това беше достатъчно. Увисна с цялата си тежест на ръкава на Земан, падайки между креватите, без да го изпусне. Това отклони за миг вниманието му от мен, но то беше достатъчно. Докато Земан се опитваше да освободи ръката си, взех свещника до леглото ми — той е от кована мед и е тежък, с квадратна основа, както вече предполагам, че сам си се уверил, Джо — и го ударих по главата. Мисля, че ударът беше сполучлив, защото той се строполи на пода, без да гъкне, и съм съвсем сигурен, че е умрял скоро след това.
Това беше обяснението, което Джо очакваше от Джеймс. Той изчака, за да види дали последният има нещо да добави, но приятелят му запази мълчание, явно уморен.
— Било е три часа, а вие с Бети сте били изправени пред сериозен проблем — каза Джо. — Един гост, и то военен, с положение и влияние е лежал мъртъв от удар по главата в спалнята на коменданта на Гор Катри. Не искам да се впускам в подробности за това до какво води нарушаването на нормите на гостоприемството. Обаче сами виждате, че това е ситуация, която би могла да бъде използвана от всеки, който би имал такова желание, особено пък от хората в тази част на света, които много държат на тези неща. Нямаше да мине много време и афганците и афридите щяха да ни нападнат. Както ми напомни Грейс, войни са ставали заради много по-дребни поводи.
— За доброто на всички трябваше смъртта да бъде представена като дължаща се на естествени причини — обади се Бети. — Обаче не бихме могли да го сторим без помощта на Грейс.
— Затова отидох до стаята й и я помолих да помогне на Бети, която не се чувстваше добре, и тя наистина мислеше, че я викам за това, когато ти отвори вратата и ни видя в коридора — обясни Джеймс.
— Да — каза Джо. — Последният човек, когото би искал да видиш в този момент, е бил Сандиландс от Скотланд Ярд.
— Да бе, да срещна тъкмо честния Джо, който не би участвал в никакви опити за прикриване и изопачаване на истината! — каза Джеймс. — Трябва да призная, че се почувствах малко неудобно. Обаче направихме това, което трябваше да сторим. Грейс дойде в стаята и прегледа Земан. Той вече беше мъртъв…
— Да, никой не би могъл да му помогне — обади се Грейс. — И докато стоя, така да се каже, на мястото на свидетелите, ще добавя само, че истинската причина за смъртта, която трябваше да посоча след аутопсията, беше удар по главата, предизвикал мозъчен кръвоизлив. Ударът от острия ръб на свещника е бил до известна степен притъпен от тюрбана на Земан, но все пак е бил нанесен с достатъчно сила, за да пробие черепа и да разкъса кръвоносните съдове под костта, така че кръвоизливът е бил вътрешен между черепа и мозъчната обвивка. Гъстата му коса също прикри до голяма степен раната, която и без това не изглеждаше да е голяма. Само можете да си представите причините, които ме накараха да скрия насилствената причина за смъртта.