Тя замълча, огледа се наоколо и накрая каза:
— Вижте какво, през целия си съзнателен живот работих за мира по границата. Работих, за да сложа най-после край на този, както Джеймс сполучливо го нарече, зловещ танц. Бих направила и бих казала всичко, за да прекъсна този затворен кръг на смърт и отмъщение!
— Идеята да представим нещата като отравяне беше моя, Джо — каза Бети. — Първоначално мислехме само да пренесем тялото на стълбите и да го поставим с раната точно върху ръба на едно от каменните стъпала, за да изглежда така, сякаш е паднал, но после си казахме: „Това няма да заблуди никого! Пущуните се движат като котки. Те не се спъват и не падат дори и в тъмното!“ А и какво е можел да прави на стълбите през нощта? Това щеше да повдигне прекалено много въпроси. Трябваше да измислим някоя по-естествена причина за смъртта му и тогава си спомних, че по една случайност само Земан и аз бяхме яли от фазана. Ако кажехме, че само той и аз от групата сме се почувствали зле, това можеше да прозвучи убедително. Казах на Грейс, че всъщност по-рано през нощта съм повръщала и това я наведе на мисълта да…
— Трябваше да действаме бързо — прекъсна я Грейс, усещайки, че Бети изпитва известни угризения при спомена за следващата стъпка от прикриването на истината. — Разбира се, пред нас стоеше и въпросът за хипостазата16. Щяхме да си имаме работа с Джо, а не бяхме съвсем сигурни какви са познанията му за състоянието на тялото след настъпването на смъртта и неговите физически аспекти, след като е лондонски полицай. Затова реших, че ще са ни нужни най-достоверната информация и най-убедителните доказателства. Без каквото и да било отлагане тялото трябваше да бъде поставено там, където щеше да бъде открито, за да може кръвта и другите течности да бъдат в съответното състояние. Взех парченце бял камък от стълбите и го вкарах в раната, а след това се заех с проблема за повръщането. — Тя изгледа пребледнелите лица на присъстващите и с малко мрачен хумор каза: — От уважение към чувствителността ви към такива неща, а според мен най-чувствителни на тази тема са Искандер и самата Бети, ще отговоря съвсем просто на незададените ви въпроси. Спринцовка! Беше нужна една минута работа за прехвърляне на част от съдържанието в порцелановия леген за пране в гърлото на трупа.
— След което, за по-голяма убедителност, си оставила следи от стаята на Земан до тялото, а също и малко под брадичката му — обади се Джо.
— Да. Но тъкмо тук се натъкнахме на проблем по време на аутопсията. От орловия ти поглед едва ли е убягнал фактът, че солидните частици, съдържащи се в повърнатото, са сравнително пресни. Предполагам, че всеки опитен лондонски полицай има известен опит с повръщането…
Джо кимна.
— Съсипало е не един чифт полицейски ботуши.
— Затова реших, че е по-добре да кажа истината за часа, в който частично смляният материал е бил изхвърлен, отколкото да посоча истинския час, в който е настъпила смъртта. Посочих неверен час за настъпването на смъртта и не мислех, че това е направило впечатление на някого. Освен това тук се допускат доста големи различия. Ако бях посочила, че смъртта е настъпила в 3 часа сутринта, Джо би се досетил моментално, че работата на стълбите е нагласена.
— Имало е и друг начин за действие — каза Джо.
— Да, разбира се. Бихме могли да ти кажем истината още тогава и да се опитаме да те накараме да ни помогнеш. Не мисли, че не ми е идвало наум! Но Джеймс беше непреклонен. Той отказа да ти се доверим. — Тя погледна към Джо, наклонила глава на една страна. — Сега, когато те познавам по-добре, командир Сандиландс, разбирам неговите задръжки.
— Обаче имаше нещо в повърнатото, което издаваше цялата работа! — обади се Лайли. — Спомням си, че когато с теб, Джо, се върнахме, за да огледаме дрехите на Земан, ти каза, че миризмата те връща към спомените за кварталната кръчма в събота вечер, а после се замисли и добави: „Така ли е наистина?“ Знам какво си мислеше тогава! Че в повърнатото няма алкохол!
— Точно така — съгласи се Джо. — Джордж, на теб това не би ти се сторило необичайно, но трябва да ти кажа, че Земан и Искандер изпиха по едно-две брендита в края на вечерта. Отдавам това на напрежението, на което бяха подложени по време на вечерята от общуването им с вбесяващия ги Ратмор. Нямаше и следа от алкохол в повърнатото от Земан. Миризмата наистина напомняше по-скоро на детско парти, отколкото на канавката пред кварталната кръчма. Съжалявам, Бети! Това не е лесно за никого от нас, особено пък за теб. Така че, колкото и да беше невероятно, ако пробата от повърнатото към единайсет часа не беше на Земан, независимо от това, че по трупа имаше от него, тогава то е било от някой друг. На Бети й е призляло точно по това време, а тя беше единственият човек от участниците във вечерята, който не е пил алкохол.