Настъпи дълга пауза, докато всички останали премислят казаното. Да, истината им беше вече известна, но на кого вече беше нужна тя? Като се изключи интелектуалното удовлетворение, че вече знаят отговора на загадката, тя не беше утешение за никого. Изведнъж Джо разбра, че вниманието на всички е съсредоточено върху него. Искандер му беше напомнил, че афридите вече не търсят отмъщение или справедливост и беше върнал отново топката в неговото поле. Сър Джордж беше готов да направи и да каже всичко, което би успокоило обстановката, и Грейс би го подкрепила. Бети погледна умоляващо Джо, а Джеймс остана безмълвен и отказа да срещне погледа му. Всички чакаха Джо да заговори, давайки си сметка, че той се бори с безкомпромисната си честност. Той усети как започва да се ядосва. Не беше нито съдия, нито съдебно жури. Неговата роля беше да посочи подробностите на престъплението, да докаже кой го е извършил и да предаде обвиняемия на съответните власти. Не беше негова работа да решава дали да прекрати или да продължи едно разследване. Знаеше точно какви са неговите задължения.
Замисли се за най-лошото, което би могло да се случи, ако изпълнеше тези свои задължения. Това щяха да бъдат няколко неприятни месеци за Джеймс и Бети, през които Джеймс временно щеше да бъде отстранен от служба. Разбира се, той щеше да бъде оправдан, но през това време щяха да се разправят клюки, да се правят предположения, а вероятно и преувеличения. Вече беше виждал салоните на английското висше общество в действие. А Грейс, какво пък за нея? Тя трябваше да даде показания, които щяха силно да я дискредитират като лекар. Емирът не би искал да има лекар, чието име е свързано, колкото и заблуждаващо да е, с думата отрова. Пущуните, които бъдат запознати с тази история, вече никога няма да се обръщат за помощ към нея. Грейс по-добре от всеки друг беше наясно колко крехко е доверието в тази част на света.
Джо държеше в ръцете си ако не живота на приятелите си, то поне техните кариери. Лесно беше да поиска да бъде приложен законът. Официалните фрази, с които можеше да направи това, бяха на устните му. Той погледна към сър Джордж, чиито изразителни черти за пръв път бяха станали напълно непроницаеми.
Мълчанието беше нарушено от Лайли. Тя започна да цитира една поема, която беше неизвестна на Джо:
Лайли добави:
— Ела Уилър Уилкокс18. Някой да има да каже нещо за американското образование!
Джо й се усмихна. Това проклето момиче, за чиято сигурност той лекомислено пое отговорност, имаше способността да чете мислите му, да спуква балона на неговата помпозност и да го подтиква да поеме в посоката, която той знаеше, че трябва да следва.
— Не съм чел твоята госпожица Уилкокс, Лайли, но приветствам разсъжденията й, въпреки че може би бих предпочел по-лиричния подход на Порция.
Сър Джордж се намеси.
— Не е нужно да навлизаме в разсъждения за милосърдието. Това на всички ни е известно. Но колко са тези, които биха цитирали един стих от Басанио. Само един стих, но казва всичко: „За да направиш голямо добро, направи малко зло.“ Често си го повтарям. А ти, Джо?
— Някой ще възрази ли, ако в края на краищата предложа първоначалните заключения от аутопсията, направена от Грейс, да бъдат приети за показващи истината за онова, което се случи във форта в четвъртък вечерта и рано сутринта в петък? — попита Джо.
Всички поклатиха глави и промърмориха:
— Не.
— Приемат се с единодушие — каза сър Джордж. — Мисля, че вече всички можем да отидем да вечеряме.
Когато Джо се запъти към офицерския стол, Лайли го хвана за ръка и попита:
— Джо, можеш ли да кажеш дали съм левачка или деснячка?
Озадачен, Джо се замисли за момент и после каза:
— Деснячка, но не бих могъл да се закълна.
— Да, казваш го, защото си ме наблюдавал да ям с дясната ръка, но всъщност съм левачка. Ние, леваците, не сме много и аз винаги го забелязвам, когато срещна друг.
— Разбирам накъде биеш, Лайли. Да, права си! Но с оглед на това, което току-що беше казано в трапезарията, мисля, че ще е по-добре да не се захващаме с това. Няма да има полза, а и можем да причиним доста голяма вреда, ако пак почнем да се ровим в тази работа. Време е да приложим на практика „изкуството да бъдем милостиви“, както каза ти.