— Джо знае ли за това?
— Не сме говорили по въпроса, но той е доста умен, така че не бих се учудила. Успява да се сети за някои неща една-две минути след мен. — Тя отново леко се усмихна. — Обаче никой от нас не би се разприказвал, когато не е необходимо. Мисля, че няма да бъде никак добре, ако някой друг разбере това. Имам предвид за спокойствието на Бети. А за теб, Джеймс, това трябва да бъде най-важното. Другото в тази ужасна афера няма значение. Не се безпокой за мен. Аз съм силна и мисля, че нямам християнското съзнание на Бети, с което да се преборвам. Не ме разбирай погрешно. Общувам с Бога, но не чак толкова редовно.
Спряха се, за да наблюдават как последната червена ивица на слънцето се скрива от погледите им и Лайли потрепери.
— Залез. Баща ми винаги казва, че това не е най-доброто време за хората.
Джеймс огледа хоризонта и мрачните сенки на Кибер.
— Това е една лоша страна за хората. Изважда на показ от тях както най-доброто, така и най-лошото. Виж каква безкомпромисна грозота! Какво правим всички ние тук? Това не е страна, заради която заслужава да се сражаваш. Не заслужава и костите на никой от онези храбри мъже в гробището. Нека я оставим да погребе мъртвите си, Лайли.