Джеймс огледа новодошлия с присвити очи.
— Кой е този, Джеймс? — прошепна заинтригуван Джо.
— Земан Хан! — отвърна Джеймс. — Много виден местен жител. Племенник (или братовчед?) на емира. Между него и трона има двайсетина синове и братя, но за Афганистан това не е кой знае каква голяма бариера.
— Какво… Искаш да кажеш, че…?
— О, да. В сравнение със смяната на кралете в Афганистан последното действие на „Ричард Трети“ може да изглежда като детска забава! Сегашният емир дължи положението си на факта, че някой простреля черепа на предишния, неговия баща, докато спеше. Някои твърдят, че Аманула знае повече за това, отколкото е готов да каже, а други, че е бил убит от един племенник. Нас тази работа ни интересува дотолкова, доколкото сегашният владетел не е настроен зле срещу англичаните и се противопоставя на всякакво руско нахлуване от север. Въпреки че не съм сигурен на чия страна е Земан Хан.
Той даде знак на ескорта да спре и се запъти напред заедно с Джо.
— След като ти казах всичко това, ще добавя, че му нямам ни най-малко доверие. Тази вечер ще ни бъде на гости. Може да се каже като почетен гост, но няма да мигне. Ще се оглежда, ще преценява. Ще се опита да разбере какви са намеренията ни. Ще преброи колко са хората ни и ще прецени качеството и количеството на въоръжението ни. Ще преброи плюкалата и катапултите. Не мога да направя нищо по този въпрос. Просто трябва да му покажа ясно, че знаем какви са намеренията му и че сме толкова уверени в себе си, че не се притесняваме много от присъствието на шпионин в лагера ни. Бих го оставил за през нощта да спи заедно с разбойниците си на футболното игрище, но това ще бъде ужасно неучтива постъпка.
Той сви на фуния ръце около устата си и извика нещо на пущу, а приближаващите се ездачи отвърнаха по същия начин. Ако се съди по циничния смях и от двете страни, с който те приветстваха тази размяна на любезности, това беше често използвана добродушна обида.
„Господи — помисли си Джо, — да можех и аз да го направя!“
С протегнати ръце мъжете се приближиха един към друг. Джеймс отново заговори на пущу, а после и на английски.
— Нека ти представя Земан Хан, а това е моят приятел Джо Сандиландс.
Черните очи го изгледаха от горе на долу, като се спряха за миг на белега върху челото на Джо и редицата лентички за медали върху куртката му. Те огледаха непознатата полицейска униформа, показвайки лека изненада, че Джо не е въоръжен. Земан Хан се усмихна и протегна ръка.
— Здравей, Сандиландс! Радвам се да се запозная с теб. Чух, че си в Симла, но не очаквах, че ще имам удоволствието да те срещна тук. Нека те приветствам в този изостанал и прояден от бълхи придатък към могъщата Британска империя.
Говореше тихо и без запъване с чист акцент, типичен за английските държавни училища. Джо успя да се овладее от обзелото го изумление и отвърна:
— Поласкан съм, че достойният Земан Хан, който е толкова приближен на Негово височество емира, си е направил труда да запомни името на толкова скромна личност като моята.
Те се изгледаха за момент, а след това избухнаха в смях.
— Разбира се — рече Земан, — би трябвало да говорим на персийски, който е езикът на елегантната дипломация, но аз ще се задоволя с по-разбираемия, макар и не толкова елегантен език на завоевателя.
— Завоевателя? — рече Джеймс. — Глупости! Губиш си времето, Земан! Няма да заблудиш Джо.
Земан извади елегантна сребърна табакера от джоба си и я отвори за тях.
— Страхувам се, че цигарите са руски — рече той, — но напоследък доставките често са нередовни.
— Скоро ще има нови, Земан — успокои го Джеймс. — Уредил съм да доставят за теб двеста кутии „Плейърс“. Ние също като вас се придържаме към свещените правила на гостоприемството.
Джо остана с впечатлението, че с тази размяна на няколко кратки реплики двамата опитни дуелисти бяха засегнали поредица от въпроси, над които политиците биха се мъчили цяла седмица.
— Твоята спътница д-р Холбрук ще пристигне едва утре, Земан, така че ще имаш време да си починеш и да се възстановиш от пътуването, а за нас ще бъде удоволствие да ти правим компания. Надяваме се, че ти и твоят адютант — той се усмихна на офицера, съпровождащ Земан — ще благоволите да бъдете наши гости във форта поне през следващите два дни. С групата на д-р Холбрук очакваме да пристигнат и други гости и съм сигурен, че ти с удоволствие ще се запознаеш с тях.