Лайли ахна от изненада и потръпна.
Като че ли говорейки само на нея, Искандер каза:
— Това не е чак толкова изненадваща и потресаваща постъпка, колкото си мислите. Племената имат обичая да изрязват племенния си символ върху гърбовете на противниците си.
— Понякога дори изчакват, докато умрат — обади се заядливо Ратмор.
Без дори да покаже, че го е чул, Искандер продължи:
— Земан запазил спокойствие. Не извикал, а се прицелил със своя джезаил и стрелял. Но ударникът засякъл и английският войник побягнал. Земан го проследил, докато бягал, и отново натиснал спусъка. Този път засечка нямало и той бил сигурен, че го е улучил. Слязъл долу, за да се погрижи за братята си. Едва сдържайки гнева си към човека, който бил направил това, преписал буквите, които не разбирал, върху ръката си с парче изгоряло дърво, а по-късно ги повторил на хартия, за да може един ден да разбере този според него племенен символ.
— И какво означавали те? — попита Лайли. — Това известно ли ти е, Искандер?
— Никой, дори тези от нас, които знаят английски, не можа да ги разбере. Един ден показах думата на учителя си по английски в Пешавар и той също не успя да ми каже какво означава. — Той взе една пръчка и написа с няколко резки драсвания по пясъка: ЕЕХАД!
— Не мога да си представя какво означават — каза замислена Лайли.
— Земан също. Едва години по-късно разбрал какво означават. В училището в Англия той ги изписвал от време на време, за да не ги забрави и да разпалва отново гнева си. Веднъж момчето, което седяло на съседния чин, погледнало през рамото му и казало: „Да ти кажа право, Хан, никога не бих те взел за шотландец.“ Земан го помолил да обясни какво има предвид. Съседът му се казвал Макгрегър и разпознал лозунга на един противников клан — на рода Линдзи. „Върви напред и не прощавай!“
— Да ти кажа право, много съжалявам, че съм толкова несъобразителна, но аз все още не мога да разбера какво означава това — оплака се Лайли.
— Казано по-просто, означава „Продължавай да вървиш напред и не вземай пленници!“ — обади се Джо.
— Така че след много години, когато Земан срещнал в Пешавар един червенокос майор на име Линдзи, който бил служил на границата преди войната, той решил да отмъсти за братята си — продължи Искандер.
— И ескортът на Грейс му предоставил идеалната възможност — каза Джо.
— Да, така е. Аз трябваше да командвам войниците, но Земан настоя да дойде с нас като старши офицер. Разчиташе, че ще бъде поканен във форта, където ще може да се приближи достатъчно до Линдзи, за да го убие.
— Земан? Трудно ми е да си го представя — рече Лайли. — Беше толкова очарователен и забавен, а и толкова добре се разбираше с Джеймс! — Внезапно от гърдите й се изтръгна силно възклицание, а после бавно каза: — О, господи! Спомняте ли си? Сетих се… когато се канех да застрелям онзи проклет фазан, Земан каза: „Убийте го, не го щадете, госпожице Кобленц!“ Дали не е направил намек на Джеймс, казвайки му: „Аз съм тук. Знам кой си“, за да го подразни.
— Да, напълно възможно е, Лайли — обади се Джо. — Обаче слушай какво, Искандер, ти сигурно си бил наясно какво става и си разбирал ужасните последици, които би имала подобна дръзка стъпка. Не си те представях като кръвожаден войнолюбец!
Искандер отговори малко сковано:
— Аз съм африди. За мен също важат законите на пуктунвали13. Разбирам какво означава балад (кръвното отмъщение) и разбирам какво е накарало Земан да постъпи така. Ако бях на негово място, и аз щях да се почувствам задължен да отмъстя за братята си. Въпреки това моментът не беше никак подходящ. Чувствах се неудобно, защото бяхме гости на майор Линдзи. Той ни покани да влезем в Гор Катри като приятели. Онази нощ след вечерята се опитах да убедя Земан да се откаже от плановете си и да ги отложи за по-късно.