Джо се запита дали с тази малка реч Искандер се опитва да внуши нещо на Лайли.
— Афридите са такива. Упорити. Никой не може да ги разубеди.
Обаче Грейс го разбра и хвърли многозначителен поглед на Джо.
— И какви бяха плановете му? — попита той, чувствайки, че вече знае отговора.
— Трябваше и двамата да си облечем униформите и да бъдем готови да напуснем форта същата нощ през задната порта. Хората ни бяха предупредени и бяхме подкупили пазачите. Земан трябваше да отиде посред нощ до стаята на Линдзи, беше разбрал от чистача коя е стаята му, и да го прободе в гърлото с кинжала си, също както Линдзи беше убил брат му. През цялата нощ чаках сигнала на Земан, но той така и не го даде. Предположих с известно облекчение, че вероятно се е разколебал, и заспах, докато на следващата сутрин не се събудих от шума на стълбите.
Джо погледна бързо към Грейс, която беше забила поглед в земята и мълчеше.
— Но в стаята на Джеймс имаше двама души — каза Лайли. — Там беше Бети. Какво щеше да стане с нея?
— Ако тя се събудеше, той щеше да убие и нея. Смъртта на двамата братя щеше да бъде изкупена с два живота. Аз не бих постъпил така, но мисля, че Земан е бил покварен от контактите си със Запада, където да убиеш жена не се счита за грях. Дори може да се каже, че е ежедневие. Сигурен съм, че Сандиландс може да го потвърди — рече предизвикателно Искандер. — Не можах да го разубедя.
— Но опитът му не е успял — каза Джо. — Чух Джеймс да заключва вратата си, когато се прибра в единайсет часа. Стаите на долния етаж, включително твоята и на Земан, нямат ключалки и нямаше причина да се предполага, че тези на първия етаж имат. Обаче те са с ключалки. Земан не би могъл да го знае. Ако в онази нощ е стигнал до стаята на Джеймс, не би могъл да влезе вътре, без да почука на вратата, а това не е станало. — Той отново погледна към Грейс, но тя избегна погледа му. — Освен това Земан е умрял от отравяне. Знам какво мислите всички — вече имаме лесно уравнение за решаване. Най-после имаме мотив и всичко започва да си отива на мястото. Но дали е така? Земан се кани да убие Джеймс, но той, обектът, открива това по някакъв начин и го изпреварва, като убива Земан — нещо като изпреварваща самозащита. Хм. В това за мен няма логика. Познавам приятеля си. Той е безумно смел. Виждал съм го да убива с пистолет, с нож и дори с голи ръце. Той не би пуснал тайно отрова в неговия шербет. Какво имаш да добавиш по въпроса, Грейс?
При това пряко предизвикателство тя най-сетне вдигна очи и го погледна, присвивайки очи. Това сигнал ли беше? Или пък предупреждение?
— Знам, че начинът ти на разсъждение е правилен, Джо. И аз съм напълно сигурна, че Джеймс не е убил Земан, и бих се заклела за това върху Библията, ако имаш такава. Обаче онова, което мислим двамата с теб, е без значение, защото за афридите Джеймс е убил третия син на Рамазад, докато е бил негов гост във форта, а също и двамата му по-големи синове, а това е вече прекалено.
— Как се отрази това на преговорите ти с Рамазад, Грейс? — попита Лайли.
— Рамазад! Мисля, че за пръв път в живота му го заварих толкова развълнуван! Казах му направо, че току-що съм спасила живота на жена му и сина му, а и той беше съвсем наясно, че те със сигурност щяха да умрат, ако не бях се намесила. Прибавих към сметката и смъртта на съпруга ми в сражението с афридите.
— Общо трима? — каза Лайли.
— Както казваш, общо трима. Рискувах и далеч не бях толкова сигурна, че ще мога да го убедя да се откаже от кръвното отмъщение, залагайки гордостта на племето, но мисля, че той се трогна от историята за смъртта на съпруга ми и ми каза това, което афридите винаги са ми казвали: „Но съпругът ти е умрял от ръцете на афридите!“ (Не е съвсем вярно, но е твърде близко до истината.) „Как можеш да си наложиш да спасяваш живота на техни хора?“ Мисля, че еуфорията от това, че жена бе спасена, обърна нещата в наша полза и след като пофуча малко и използва някои не твърде ласкави епитети по адрес на Джеймс, той се съгласи да сложи кръст на миналото. — Грейс въздъхна. — Мисля, че това бележи значителен поврат в отношенията ни с афридите. Но какви усилия ми костваше то!