Боби Смит
Дамски пасианс
Пролог
Рейф
1845 година
Свечеряваше се, когато каретата, с която пътуваха Чарлз Морган и четиринадесетгодишният му син Рейф зави по подходната алея на плантацията Белерайв. Те се вълнуваха, защото почти бяха стигнали вкъщи. За задната част на каретата беше завързан красив арабски жребец.
— Мама просто ще се влюби в него, нали? — попита баща си Рейф.
— Това е идеалният подарък за нея.
— Мислиш ли, че ще се изненада?
— Няма съмнение. Казах й, че ще ни няма почти през целия уикенд. Тя не подозира, че ще й поднесем подранил коледен подарък.
Чарлз се усмихна при мисълта за красивата си жена. Обичаше я повече от самия живот. Но напоследък беше усетил, че не е щастлива, и се надяваше, че този екстравагантен подарък ще я зарадва.
Веднага щом каретата спря пред къщата, Рейф скочи от нея.
— Хайде да побързаме — подкани той. — Не може да си е легнала вече. Ще й покажем коня още тази вечер.
Нетърпението на сина му накара Чарлз да се усмихне още по-силно. И той трябваше да си признае, че гореше от желание да види как ще реагира Алана на подаръка. Представи си каква страхотна нощ ги очакваше, след като Рейф си легне.
— Добре, да вървим. Ще изпратя един от слугите да вземе чантите ни — каза той, докато слизаше от каретата.
Отвързаха разкошния арабски жребец и го отведоха при стълба за връзване на коне пред къщата.
— Да вървим при нея! — Рейф изпревари баща си и се изкачи тичешком по няколкото стъпала на верандата. Когато посегна към бравата на вратата, тя изведнъж широко се отвори.
— А, вие подранихте… — Главният прислужник Джордж погледна Рейф, а след това и Чарлз. Дори и да беше изненадан от неочакваното им пристигане, той с нищо не го показа.
— Джордж, имаме изненада за мама.
— Сигурен съм, че ще е приятна, сър — отговори Джордж и хвърли бърз поглед към Чарлз.
— Виж подаръка, който й докарахме! — прошепна му Рейф заговорнически, защото се опасяваше, че майка му може да е наблизо и да го чуе.
Прислужникът излезе навън и видя великолепния арабски жребец.
— Разкошен е.
— Джордж, къде е Алана? — попита Чарлз, докато влизаше у дома си.
— Във вашата стая, сър.
Рейф хукна, като взимаше по две стъпала наведнъж. Чарлз го последва с по-важна крачка, но вълнението му беше същото като на сина му. Джордж ги наблюдаваше долу от фоайето, поклащайки тъжно глава.
Чарлз видя, че вратата на господарската спалня е затворена, но това не му направи никакво впечатление. Без да почукат, той и Рейф влязоха в стаята.
— Мамо!
— Алана, ние се… — Гласът на Чарлз секна и той замръзна на мястото си — Какво, по дяволите? — Той зяпна, не вярвайки на очите си, като видя Алана гола в прегръдките на един мъж.
— Чарлз! — Изражението на Алана беше високомерно, а гласът й леден, докато равнодушно придърпа един чаршаф върху себе си.
Рейф нищо не каза. Застана малко зад баща си, зяпайки майка си и нейния любовник. Докато ги гледаше, мъжът скочи от леглото и грабна гащите си. Рейф беше още малък, но не чак толкова, че да не разбере какво става. Погледна нагоре към баща си и видя набразденото му от ярост лице.
— Махай се от къщата ми, Лосън! — прогърмя гласът на Чарлз, когато той разпозна мъжа.
Без да каже нито дума, Лосън грабна останалите си дрехи и изхвърча от стаята.
— Рейф, върви си в стаята — заповяда Чарлз, без да погледне сина си. Заклеймяващият му поглед беше насочен единствено към невярната му съпруга. — Трябва да говоря насаме с майка ти.
— Ама…
— Излизай! — изрева Чарлз.
Рейф се измъкна от спалнята и затвори вратата след себе си. Отиде в стаята си и се заключи, но до него достигаха гневните гласове на родителите му. Той слушаше с ужас как всичко, което обичаше и в което вярваше, се сгромолясва.
— Чарлз, нищо ли няма да кажеш? — предизвика го съпругата му. — Или ще си стърчиш там и ще ме зяпаш?
— Какво има за казване, Алана?
— Може би действията ще са по-силни от думите? Защо не дойдеш при мен и довършиш това, което Джон беше започнал? — Тя се засмя изкусително и дрезгаво.
— Не бих те докоснал, та ако ще да си последната жена на земята.
— Е, хайде, Чарлз. Знаеш, че мога да те накарам да забравиш цялата тази работа.
— Откога, Алана? — Гласът на баща му прозвуча, като че ли се задушава.
— Откога какво?
— Откога ми изневеряваш? Колко мъже си имала?
— О, Чарлз, ти си такъв глупак — засмя се тя този път иронично.
— Глупак съм, защото те обичах, Алана.
— Обичал си ме? Та ти едва ли си мъжът за мен. Защо мислиш, че съм имала толкова много мъже през всичките тези години? Аз се омъжих заради парите ти, Чарлз. Те бяха единственото нещо, което исках от теб. Никога не съм те обичала.