След три ръце Рейф разбра, че Бранди с право си е спечелила репутацията. Беше коварна, играеше хитро, знаеше кога да сече и да бяга. Той беше не по-малко раздразнен от това, че досега беше спечелил само една ръка, и трябваше да си признае, че се възхищава на майсторството й. Нея я биваше.
Когато един друг мъж се отказа, Марк зае стола му.
— Добре дошъл в играта — приветства го тя. Оценяваше го като привлекателен и честен.
— За мен е удоволствие, повярвайте ми.
— Ние теглим по пет карти. — Тя ловко раздаде ръката.
— Бранди, отдавна ли се занимаваш с това? — попита Марк, докато взимаше картите си.
— Научих се да играя като малка, но тук съм само от шест месеца.
— Е, имаш късмет — вметна един от мъжете.
— Благодаря ви. Приятно ми е, че мога да прекарам вечерта с такива хубави, забавни мъже? — отговори тя кокетно.
Том Джаксън измърмори нещо, но не му обърнаха внимание.
На масата настъпи шеговито оживление, защото на всички им беше приятно — да, на всички, с изключение на Джаксън, който продължаваше да пие, да губи и да се оплаква.
— И така, госпожице Бранди, ще се присъедините ли към мен на една разходка по палубата по-късно тази вечер? — попита Джон Бойър, вперил жаден поглед в нея. Искаше да бъде насаме с нея още от първия път, когато я видя, и след шест уискита доби смелост да направи предложението.
Бойър беше уверен, че може да я накара да се съгласи.
— Ще прекараме много хубаво.
Бранди успя да овладее импулса си да му каже как да прекара времето си. Тя беше виждала такъв поглед много пъти в очите на мъжете и знаеше съвсем точно какво иска той от нея… а то не беше просто прекарване на време.
— Сър, вие сте чаровник и аз съм сигурна, че двамата бихме прекарали много приятни минути, но никога не правя изключение от правилото си. Не бих искала другите господа да остават с погрешно впечатление. Тук съм, за да играя на покер.
Няколко от мъжете, които познаваха Бранди от доста време, се изкикотиха на липсата на успех на Бойър.
— Нали ви казвах — обади се един със стиснати зъби.
— Не можете да вините човек за молбата му — каза добродушно Бойър, като сви рамене при отказа й. — Аз обикновено имам успех с жените.
— Сигурна съм, че е така — съгласи се Бранди и след това, за да разведри настроението, се обърна към Рейф:
— Такъв е и господин Морган, ако съдя по това, което видях по-рано днес на брега. Кажете ми, сър, за вас обичайно ли е да спасявате млади дами, попаднали в беда? А когато го правите, те наистина ли ви възнаграждават по този начин?
Рейф се ухили добродушно.
— Значи вие сте ме видели?
Бранди се удиви как усмивката го промени. За един кратък миг сдържаната му резервираност го напусна.
— Тази малка дама положително ви обожава. Вие трябва да сте много привлекателен, за да вдъхновите такава преданост.
— Случвало ми се е — отвърна й Рейф.
— Какво се случи? — попита жадно Бойър, мислейки си, че е станало нещо възбуждащо.
— Е, една млада лейди целуна господин Морган пред всички и, както изглеждаше, той остана много доволен от това.
— Наистина е така — отговори Рейф. — Какво друго би му се искало на един млад човек, ако не да бъде целунат от красиво женско същество?
— Тя, изглежда, много ви обича.
Бойър се вслушваше все по-жадно в техния разговор.
— Чувствата ни са взаимни. Бих направил всичко за нея — изражението му помръкна и в гласа му прозвуча горчивина, когато той продължи: — Невинни красавици като Мери са редки съкровища.
Бранди се учуди от промяната в изражението и тона му.
— Като че ли го казва истински баща.
— Баща? — изграка Бойър объркано.
— Аз съм й кръстник — поправи го Рейф. — Някой ден ще поискам да осиновя Мери, но мисля, че Марк може да се възпротиви — кимна той към Марк.
— Така и бих направил — вметна Марк. — Аз самият съм много привързан към нея.
— Тя е много щастлива, че има и двама ви.
— Баща? Кръстник? На колко години е тази Мери? — избълва раздразнено Бойър.
— Дъщеря ми е на четири години — осведоми го Марк.
Събралите се около масата за покер се засмяха на разкритието, а Бойър погледна разочаровано. Само Джаксън остана безучастен. Беше твърде загрижен за загубите си.
— Цяла нощ ли имате намерение да разговаряте, или ще играем? — нетърпеливо поиска той да знае. Бранди най-сетне му беше раздала добри карти. Беше сигурен, че този път ще спечели и ще може да възстанови всичките си загуби.
— Разбира се, че ще играем, господин Джаксън — усмихна му се тя, като в същото време се усмихна и на своите карти.