Бранди забеляза студения му поглед и усети болка заради всичко, което се беше случило между тях.
— Никога, ако зависеше от мен!
Думите й бяха като удар за него и той отвърна по същия начин.
— О, ти би трябвало да се радваш за това, Бранди. Нали сама каза, че искаш само да се отървеш от този брак, а ние добре знаем какви са условията.
— Да, ние знаем прекрасно условията, нали? Когато всичко свърши, ти ще получиш онова, което искаше, а това е единственото нещо, което има значение за теб, нали? Рейф Морган да получи онова, което иска и когато го поиска.
Той се усмихна едва забележимо.
— Починете си добре, госпожо.
С тези думи Рейф излезе от стаята.
Вратата се затвори зад него и Бранди се почувства съкрушена. Тя остана да гледа втренчено след него; искаше й се да заплаче, но сълзите не идваха. Вместо това тя бе изпълнена от хладна логика и мигновено разбра какво трябваше да направи. Трябваше да се махне оттук заедно с бебето си, докато все още можеше да го направи.
Бранди не можа да намери покой цяла нощ. Тя се опитваше да реши какво да каже на майка си и осъзна, че беше най-добре да й каже истината. Тя изчака Рейф да отпътува на следващата сутрин, след което отведе майка си в спалнята си, където можеха да говорят необезпокоявани.
— Какво има, скъпа? — попита Либи, когато двете останаха сами. — Рейф се разтревожи за теб вчера, когато му казах, че не се чувстваш добре. Как си днес?
Бранди едва не се изсмя, когато чу, че Рейф се бил разтревожил за нея. Тя беше сигурна, че той бе дошъл в стаята й от загриженост или защото е бил озадачен, но чак пък разтревожен? Никога.
— Днес се чувствам по-добре, мамо.
— Тогава за какво е цялата тази потайност? Какво толкова имаш да ми казваш, че трябваше да се качим тук?
Бранди я хвана за ръка и я отведе до един стол.
— Седни, мамо. Трябва да ти кажа нещо важно.
Либи се намръщи и седна на стола. Нещо не беше наред, но тя не знаеше какво точно.
Бранди застана пред майка си и се опита да подреди мислите си. Знаеше, че няма да й бъде лесно, но едва сега разбираше колко трудно щеше да й бъде в действителност.
— Мамо… Мамо… бременна съм.
Озадаченото изражение на Либи изчезна и бе заменено от радостно.
— О, Бранди! — Възкликна тя и скочи да прегърне дъщеря си. — Това е прекрасно! Рейф знае ли? Каза ли му вече? — Тя предполагаше, че той не знае, защото миналата вечер бе минала спокойно, а и тази сутрин също. В разговорите си с нея Рейф с нищо не бе показал, че скоро ще става баща, а тя ще бъде баба.
— О, да. Рейф знае.
Либи долови промяната в гласа на дъщеря си.
— Но той не изглеждаше развълнуван. Всъщност, през последните няколко седмици той се държи доста резервирано. Вярно, че винаги е учтив, но отношенията ви определено са се променили. Какво има, Бранди? Да не би Рейф да не иска бебе точно сега?
— Точно затова исках да седнеш. Имам да ти разказвам много неща и ако можех да избегна този момент, щях да се почувствам благословена. Но повече не мога да крия истината от теб.
— За какво говориш? — Либи беше напълно объркана.
— За мен и Рейф…
— Да?
— Предполагам, че ще бъде най-добре да започна от самото начало.
— И аз така смятам.
Бранди разказа на майка си как беше срещнала Рейф на кораба и как бе почувствала привличане към него, как той я беше спасил от пияния Джоунс и как тя му бе върнала услугата, като го беше спасила от Лоти Димърз. Тази история накара Либи да се разсмее сърдечно.
— Не знам какво стана след тази нощ. Дотогава го харесвах, но той ме обвини, че участвам в заговор срещу него, и ме попита какво искам.
— Рейф е направил това?
— О, да. Казах му, че не искам нищо от него, и когато на следващата сутрин той дойде да играе покер, аз бях твърдо решена да го победя.
Бранди замълча, когато си спомни унижението, което беше изпитала тогава.
— И какво се случи?
— Не успях.
— Загубила си?
— Много.
— Колко?
— Хиляди.
— Бранди! — Либи не можеше да повярва на ушите си.
— Знам. Имах добри карти. Мислех, че съм го победила. Но се оказа, че не съм, и нямах достатъчно пари, за да му изплатя дължимото.
— Винаги съм се страхувала, че някой ден можеш да бъдеш наранена по такъв начин — прошепна Либи. — Откъде взе парите?
Бранди си пое дълбоко дъх, преди да продължи.
— Уредих си среща с него за следващата сутрин с надеждата, че ще успея да взема пари на заем от Бен, но Бен разполагаше само с част от онова, което дължах, и ми се наложи да отида при Рейф и да му предложа да му изплатя дълга си на вноски.
— И какво каза той?
Бранди преглътна нервно.
— Отказа. Направи ми контрапредложение.