Либи кимна и зачака.
— Каза, че ще ми опрости дълга, ако се омъжа за него, родя му дете и след това си тръгна. Каза, че нямал нужда от съпруга, но винаги бил искал деца и това му се струвало идеалният начин да ги има.
— Рейф не би могъл да каже подобно нещо! — Либи не можеше да поВярВа на ушите си. Предложението му противоречеше напълно на същността на мъжа, когото тя беше опознала и обикнала в Белерайв. Рейф беше добър човек. Това не можеше да бъде вярно.
— Съжалявам, мамо, но това е истината за брака ни.
— И ти си се съгласила с тези условия?
— Какво друго можех да направя? Дължах му пари, много пари.
— Но да се съгласиш да изоставиш детето си…
— Нямах намерение да се стига чак дотам. Надявах се да намеря начин да събера парите и да му върна дълга, преди да забременея. Само че не се получи точно така. Спомняш ли си вечерта, когато той се върна от Нови Орлеан?
— Да. Тогава си легнах рано.
— И добре, че направи така, защото пропусна онова, което се случи. Аз вече бях разбрала, че съм бременна, и знаех, че трябва да направя нещо, и то бързо. Уговорих да бъда домакиня на една игра на покер. Рейф трябваше да отсъства в продължение на дни, но се появи неочаквано точно когато се приготвях да изляза.
— И тогава те е преместил в другата спалня, нали?
— Да. Беше направо бесен. А вчера, когато откри, че съм бременна… Беше ужасно, мамо.
Либи стана от стола и прегърна дъщеря си.
— Съжалявам, скъпа. Толкова съжалявам. Не знаех нищо. Вие двамата изглеждахте малко напрегнати, когато бяхте заедно, но това е нормално. В едно семейство винаги има проблеми, които трябва да бъдат решени. Но никога не съм подозирала, че става въпрос за нещо подобно… — Либи все още не можеше да повярва, че Рейф беше мъжът, когото й беше описала Бранди.
— Разбирам защо го прави. — Майка й я погледна въпросително и Бранди побърза да й разкаже за трагичния край на брака на родителите му и болката, която той му беше причинил. — Но дори това не може да ме накара да приема. Точно затова ти разказах всичко, мамо. Трябва да се махнем оттук, веднага.
— Но, Бранди, помисли какво казваш. Наистина ли искаш да оставиш Рейф и просто да си тръгнеш? Той е бащата на твоето дете.
— Трябва да го направя, мамо. Той не ме обича. Дори не ме иска в дома си. Той иска само детето ни, а аз не мога и няма да изоставя бебето си.
— Има още едно нещо, което не си ми казала все още — каза тихо Либи.
— Какво? — Бранди не можеше да си представи какво имаше предвид майка й. Струваше й се, че й беше разказала всичко.
— Не си ми казала какви са чувствата ти към Рейф. Трудно ми е да повярвам, че не изпитваш нищо към него. Знам, че в противен случай никога не би се съгласила с условията на този брак.
Бранди беше принудена да се изправи срещу истината за чувствата си. Това й причини болка, но тя нямаше избор.
— Обичам го, мамо. Много го обичам, но той не ме обича. Никога не е имал някакви чувства към мен и никога няма да има. Обясни ми достатъчно ясно още в самото начало, че не иска съпруга. Ожени се за мен само за удобство.
По бузите на Бранди се стичаха сълзи и Либи я притисна още по-силно към себе си, сякаш така щеше да намали болката й.
— Какво искаш да направиш?
— Трябва да се махна оттук — още сега, докато него го няма. Не мога да му позволя да вземе детето ми. Не искам то да бъде отгледано от мъж, който не е способен да обича.
Либи кимна. Тя знаеше какво трябваше да бъде направено.
— Добре. Кога искаш да тръгнем?
Бранди погледна изненадано майка си.
— Знам колко много обичаш Рейф и си мислех, че ще се опиташ да спориш с мен и да ме убедиш да останем.
— Наистина обичам Рейф и ми е почти невъзможно да повярвам, че той е мъжът, за когото ти ми разказа току-що. Но ти си моя дъщеря, а и става дума за внучето ми. Ако ще се махаме оттук, то трябва да тръгнем възможно най-скоро. Имаш ли пари?
— Съвсем малко.
— Къде смяташ да отидем?
— Мислех, че ако успея да намеря Бен, той ще ми по могне. Само че не знам кога той отново ще се върне в града. Проблемът е, че разполагаме само с около десет дни до завръщането на Рейф. Трябва да тръгнем незабавно.
— Ще тръгнем днес. Кажи на слугите да приготвят файтона, защото искаме да отидем на гости на някакви приятели край реката.
— Да не вземаме много багаж, за да не се усъмни някой. В Начез можем да хванем кораба и да чакаме Бен в някой друг град. Така никой няма да знае къде да ни търси.
— Добре. Ще бъда готова след няколко минути. — Либи харесваше живота в Белерайв, но удобствата нямаха никакво значение в сравнение с щастието на дъщеря й и бъдещето на нероденото й внуче. Животът им нямаше да бъде лесен, но Либи беше сигурна, че щяха да се оправят. И преди го бяха правили.