— Клер, аз…
— Знам — каза тъжно тя. Беше изиграла картите си и беше загубила. Не бе трябвало да забравя, че не може да играе добре покер. Тя съжаляваше, че го беше поставила в неудобно положение, и се радваше, че наоколо не бе имало никой, който да чуе разговора им. — Съжалявам. Не исках да те поставям в неудобно положение. Просто, след като изслушах историята на Рейф и Бранди, вече не можех да се преструвам. Искам да знаеш истината. Обичам те. Обичам те отдавна и не се срамувам от това.
Клер се обърна с цялото достойнство, което успя да събере, и понечи да се отдалечи.
Но разказът на Рейф бе накарал и Марк да застане лице в лице с действителността. Той настигна Клер само с две крачки и я хвана за ръката, за да й попречи да си тръгне.
— Досега не осъзнавах колко специални са нашите отношения. Щом трябва да правим признания точно сега, ще ти кажа, че ти предложих да работиш за мен, защото не можех да понеса мисълта, че ще се върнеш в Сейнт Луис. Тогава не осъзнавах на какво се дължи това. Предполагам, че все още не се бях възстановил от смъртта на Жанет, за да изрека думата „любов“, но, Клер… сега вече мога да го направя.
— О, Марк… — Тя го погледна в очите, като трепереше от вълнение.
— И аз те обичам, Клер.
Той я придърпа към себе си и устните му се впиха в нейните в сладка, страстна целувка, която остави и двамата без дъх. Те се отдръпнаха едва когато се сетиха, че беше посред бял ден и някой можеше да ги види.
— Клер, ще се омъжиш ли за мен?
— Да, да! О, да! — извика тя и се хвърли в прегръдките му. Те се целунаха отново, след което си наложиха да запазят приличие.
— Ще се оженим колкото може по-скоро. Съгласна ли си? — попита Марк, който се наслаждаваше на удоволствието да я прегръща.
— Какво ще кажеш за тази вечер? — попита Клер и се разсмя щастливо.
— Де да можеше — изръмжа в отговор той и не можа да се въздържи да си открадне още една целувка.
Те се гледаха влюбено, но Клер си спомни за Рейф и Бранди и изражението й стана сериозно.
— Надявам се само, че Рейф не е закъснял твърде много и ще спаси брака си с Бранди. Тя е горда жена, но двамата са създадени един за друг.
— Всичко ще се нареди добре — увери я Марк. — Когато Рейф си науми, че иска нещо, той винаги го получава, а той обича много Бранди.
— Надявам се, че си прав. Те заслужават да бъдат щастливи.
— Също като нас — добави Марк.
Клер го погледна усмихнато.
— Също като нас — повтори тя.
— Искаш ли да кажем на Мери и Джейсън?
Клер се поколеба за миг.
— Мислиш ли, че ще бъдат щастливи? Те са обичали много майка си.
— Да, така е, но ти не се опитваш да заличиш у тях спомена за Жанет. Ти ще го използваш за основа, върху която ще им изградиш нови спомени — и ще им дадеш нова обич.
— Също както ще направя и с теб — каза тихо тя и го погали по бузата. — Искам да те накарам да се усмихваш отново, Марк Лефевър. Искам да превърна живота ти в рай на земята.
Думите й го трогнаха силно и той отново я притисна към себе си. Тя беше върнала светлината в най-мрачните му дни, смеха в дома му и любовта в сърцето му.
— Ти вече го направи, Клер, вече го направи.
Рейф беше тръгнал за града с определена цел. Той търсеше Бен Роджърз и нямаше да се спре, докато не го намери. Отиде в офиса на корабната компания и разбра, че корабът на Бен щеше да се върне в Начез след една седмица. Той беше бесен от това, че трябваше да чака толкова дълго, за да говори с Роджърз, но знаеше, че междувременно можеше да свърши и доста други неща. Провери всички корабни компании, за да види дали Бранди и майка й не бяха пътували с техните кораби, но имената им не бяха включени в нито един от списъците на пътниците. Рейф зачака завръщането на Бен. Той възнамеряваше да намери Бранди и да я върне в дома си, където й беше мястото. Нищо нямаше да му попречи да направи това.
Седмицата измина бавно, но когато най-сетне настъпи денят, в който корабът трябваше да влезе в пристанището, Рейф се появи в града рано сутринта.
Трапът едва беше спуснат, когато Рейф се озова на борда и тръгна да търси капитана.
Бен се намираше на най-горната палуба и видя как Рейф се качва на кораба. Той бе знаел, че този момент ще настъпи все някога, и се радваше, че Бранди вече беше в безопасност в новия си дом. Тя беше щастлива, доколкото изобщо можеше да бъде щастлива при тези обстоятелства, и той възнамеряваше да не променя това. Бен й беше дал думата си, че ще запази местонахождението й в тайна.
— Роджърз, искам да говоря с теб — извика Рейф, когато стигна до палубата и видя капитана да върви в противоположната посока с гръб към него