Бен се спря и се обърна към него. Изражението му беше каменно.
— Какво искаш, Морган? — попита той, без да прикрива презрението си, сякаш му беше трудно дори да говори с Рейф.
— Искам си съпругата. Къде е тя? — попита Рейф, докато се приближаваше към капитана.
— Съжалявам, не мога да ти помогна.
— Можеш и още как! Ти се единственият човек, когото тя би потърсила, ако е решила да избяга. Къде е тя? Искам да я отведа у дома.
Бен едва успяваше да се въздържи да не избухне.
— Предполагам, че не ти е хрумвало, че тя може да не иска да се върне „у дома“ и точно затова си е тръгнала?
— Къде е тя, Роджърз?
— Морган, ти не си в положението да изискваш от мен каквото и да било — изръмжа в отговор Бен. Бе намразил Рейф заради болката, която беше причинил на Бранди. Бен смяташе, че Рейф е абсолютен негодник, и изгаряше от нетърпение да го види поставен на мястото му.
— Ще я намеря.
— Тя не иска да бъде намерена, поне не от теб. Затова я остави на мира. Бранди започна нов живот и ти нямаш място в него. И е щастлива.
Откровените думи на Бен подействаха на Рейф като удар с камшик.
— Тя е моя съпруга.
— Тогава е трябвало да се държиш с нея като с такава. Ако знаех какви са били условията на брака ви, сватбата никога нямаше да се състои. Ти си едно безчувствено копеле. Добре, че не беше тук, когато тя ми разказа какво си направил. Можех да… — Кръвта на Бен кипна и той всеки момент можеше да загуби самообладание, когато си спомни за болката и отчаянието на Бранди. — Можех ли?! По дяволите, аз ще го направя!
Внезапно гневът на Бен надделя над самообладанието му и той удари Рейф с всичка сила и го повали на палубата. Докато стоеше над него, капитанът размаха заплашително юмрук.
— Махай се от кораба ми, Морган. Ако ми се мернеш още веднъж ппед очите, лошо ти се пише.
Ударът беше заварил Рейф напълно неподготвен и му бяха необходими няколко секунди, докато се окопити и се надигне. От ъгълчето на устата му капеше кръв, а челюстта го болеше ужасно. Роджърз имаше здрава ръка. Не бе трябвало да забравя, че Бен беше приятел и защитник на Бранди.
— Точно сега ще съм първият, който ще ти каже, че си заслужих това — каза Рейф, като гледаше капитана право в очите. — Но има нещо, което трябва да знаеш. Нещата се промениха.
— Да, бе — изсумтя Бен и с голямо усилие успя да се овладее да не го удари отново.
— Нямах възможност да й кажа това, преди да си замине, но аз я обичам. Тя носи моето дете и аз искам ние да бъдем едно семейство. — Той знаеше, че поема голям риск, като се разкрива пред Бен, но му се искаше да намери Бранди възможно най-бързо.
— Съжалявам, Морган, не мога да ти помогна. А сега се разкарай от кораба ми. — Бен му обърна гръб и се отдалечи.
Рейф разтърка ударената си челкст и тръгна към пристана. Той беше уверен, че Бен знаеше къде се намира Бранди. Всъщност, Рейф бе предвидил, че Роджърз ще реагира точно по този начин, и вече беше задействал резервния си план.
Докато слизаше от кораба, Рейф кимна едва забележимо на един мъж, който чакаше на пристана с багажа си, сякаш щеше да пътува с кораба на Бен Роджърз. Мъжът отвърна по същия начин и се качи на борда.
Рейф остана в града, докато корабът отпътува. Човекът му беше на мястото си и сега беше въпрос само на време, преди да научи местонахождението на Бранди. Дотогава можеше само да седи и да чака. Това не му беше много приятно, но засега нямаше какво друго да направи.
Двадесет и осма глава
Почукването на вратата събуди Рейф.
— Какво има? — изръмжа той, докато се надигаше в тъмнината и се питаше колко ли беше часът.
— Долу има един господин, сър — уведоми го Джордж през затворената врата. — Някои си господин Хамптън. Казва, че има важна информация и трябва да говори с вас незабавно.
При споменаването на името Рейф скочи от леглото и започна да се облича трескаво.
— Покани го в кабинета ми, Джордж. Ще сляза направо там.
През двете седмици, които бяха изминали, откакто агентът му се беше качил на кораба, Рейф не бе получил никакви новини от него. Понякога напрежението от очакването го бе подтиквало към чашката, но той се беше заклел, че повече няма да пие. Сега той се радваше, че бе взел това решение, тъй като в противен случай разсъдъкът му щеше да бъде замъглен, а му предстоеше важен разговор с Хамптън. Инструкциите му към агента бяха съвсем ясни — да следва Бен Роджърз навсякъде, когато той напуснеше кораба, и да разбере дали той е посетил две жени — една бременна и една възрастна — след което да се върне да докладва.
Рейф слезе в кабинета си. Той се опита да не изглежда твърде развълнуван, но се надяваше, че мъжът му носеше добри новини.