Джаксън въобще не обърна внимание на опита й да бъде дружелюбна. Той отпи една голяма глътка уиски и рязко отстрани чашата. Поведе залагането.
Играта стана интересна. Залаганията започнаха да стават сериозни.
Бранди съсредоточи цялото си внимание върху играта. Усещаше настроението на всеки мъж. Забелязваше и най-леките промени в израженията им при всяка изтеглена карта. Забелязваше също как държат картите си, защото това беше важно. Разбираше всички нюанси на играта на покер и използваше преимуществото на своите знания. А те рядко й изневеряваха.
От оплакванията на Джаксън на Бранди й стана ясно затрудненото му състояние и тя му отделяше особено внимание, наблюдавайки го изпод притворените си мигли. Искаше й се той да спре да играе, преди нещата да станат неконтролируеми, но натрапчивите играчи рядко спираха да играят по собствено желание.
Когато Бойър и другият мъж сгънаха картите си, Бранди разбра, че правилно е отгатнала какви са те. Стана по-уверена. Най-сетне беше направено последното залагане и Бранди нареди картите си на масата пред всички, за да ги видят.
Рейф се втренчи с раздразнение в картите й, защото разбра, че пак са го били.
— Благодаря за голямата игра, джентълмени — каза Бранди, докато посягаше да си прибере спечеленото. — Оценявам вашата щедрост.
— Почакай, жено! — изръмжа Джаксън, като стана внезапно, блъсна масата и катурна стола си.
В помещението настъпи тишина. Всички се втренчиха в пияния комарджия.
— Ти играеше нечестно! — обвини я Джаксън. — Сигурен съм в това. Тази печалба е моя. — Той посегна към револвера си.
— На Ваше място не бих направила това — каза Бранди със студен глас. Малък пистолет в ръката й вече беше насочен към сърцето на Джаксън.
Бранди така бързо беше реагирала на заплахата, че никои не видя как извади пистолета. В залата се понесе мърморенето на шокираните присъстващи.
— Какво става, по дяволите? — замръзна Джаксън точно когато пистолетът му излизаше от кожения кобур. Бе пребледнял при вида на револверчето й, насочено към него.
— Точно при дяволите е мястото, където ще намерите края си, ако не спрете и се замислите какво правите, господин Джаксън. — Тя беше втренчила в него студените си зелени очи. — Аз не мамя. Не ми трябва. Хайде, сега не правете нищо необмислено. Ако се наложи, ще стрелям.
— Но тези пари са мои! Аз имах два чифта!
— Тези пари не са ваши. Аз имах тройка и това бие вашите карти и тези на всички останали на масата. Ако не можете да си позволите да губите, не би трябвало да играете.
— Не може да ми приказваш такива неща, след като цяла вечер крадеш от мен и от всички останали! — Той се огледа за морална подкрепа, но такава нямаше.
— Играта беше честна, Джаксън — намеси се Рейф, посегнал с ръка към кобура си. Колкото и откачен пияница да беше Джаксън, Рейф искаше да е готов, в случай че оня стреля. — Играл съм по-рано с мошеници и тази дама не е от тях. Играта й беше честна.
Джаксън крещеше като обезумял:
— Тя е просто една курва! С това, което прави, мами честните хора!
— Млъкни, Джаксън! — изръмжа Рейф.
Марк усети тона му. Не беше удачно да предизвикваш Рейф и Джаксън щеше да го разбере, ако не беше толкова пиян.
— Всички загубихме, Джаксън. Не само ти — каза сурово Марк, като искаше да разсее напрежението на момента. — Защо просто не се обърнеш и излезеш оттук?
— Но тя…!
Бранди повдигна пистолета си с подчертано движение. Беше се прицелила съвсем точно. Ако имаше още едно съществено нещо, на което я беше научил старият комарджия преди години, то беше никога да не блъфира с пистолет — ако си го извадил, имай предвид, че може да го използваш по предназначението му. Той беше й показал как да борави с оръжието и къде да се цели за максимална точност. Досега никога не беше й се налагало да стреля, но както се развиваха нещата, можеше и това да стане. Не откъсваше очи от Джаксън и очакваше следващото му движение.
В помещението цареше напрегната тишина.
— Е, Джаксън? Какво решаваш? — поинтересува се Бранди.
Трета глава
Джаксън впери поглед в пистолета й и се разтрепера.
— Но моите пари…
— Това вече не са твоите пари — повтори Бранди. — Откажи се от играта, докато още водиш.
— Водя? Как можеш да казваш, че водя? — Джаксън все повече се разяряваше. Освен че бе загубил, беше и победен с оръжие от едно женско същество. — Аз загубих всичко!
— Нали си още жив?
— Какво става тук? — поиска да знае Бен Роджърз, нахлувайки в помещението, последван от двама плещести моряци. Той беше чул, че става нещо в бара за мъже, и побърза да дойде на помощ на Бранди.