Той погледна назад към нея.
— О, Рейф… съжалявам… толкова съжалявам. Не исках да стане така.
— Знам — каза тъжно той, мислейки, че трябва да си тръгне. Нямаше смисъл да остава повече. — Сбогом, Бранди.
— Рейф, не… Почакай…
Той я погледна въпросително.
— Аз също те обичам — каза тя.
Погледите им се срещнаха и двамата се хвърлиха в прегръдките си.
Рейф я завъртя около себе си и я притисна силно към сърцето си.
— Съжалявам, че те нараних.
— Обичам те, Рейф, а и ти също ме обичаш. Вече нищо друго няма значение. — Тя се беше разплакала от радост и все още не можеше да повярва, че всичко това се случваше.
Тогава Рейф я целуна и целувката му издаде страстта и нуждата му от нея.
— О! — каза изненадано Бранди и се отдръпна.
— Какво има? Нараних ли те?
— Не… Но мисля, че синът ти току-що ми каза, че одобрява… — Тя сложи ръка върху издутия си корем.
Рейф се намръщи, защото не разбираше за какво става дума.
— Почувствах го да се движи… — обясни тя.
Рейф се втренчи пребледнял в нея.
— „Той“ ли?
— Разбира се. Ще си имаме син и той ще бъде прекрасен също толкова колкото теб.
— Син…
Тя го прегърна отново и започна да го целува. Най-накрая двамата се пуснаха, за да не стигнат нещата твърде далеч.
— По-добре да кажем на мама — каза усмихнато Бранди.
— Ще тръгнеш ли с мен веднага? Още тази вечер? Можем отново да се настаним в „Плантърз Хаус“. — Очите му заблестяха при спомена за първата им брачна нощ.
Бранди се усмихна закачливо.
— Мисля, че идеята ми харесва.
— Знаех си, че ще ти хареса.
Много по-късно същата вечер двамата лежаха в леглото си в един от луксозните апартаменти на хотела. Либи бе решила да прекара тази нощ в пансиона, за да не ги притеснява.
— Липсваше ми — каза Бранди, докато се наслаждаваше на близостта на Рейф.
— И ти на мен. Последния път, когато бях в Сейнт Луис и останах да преспя там, не можах да мигна, защото си мислех само за теб и за първата ни брачна нощ.
— Значи играта ни на покер ти е харесала?
— И още как — разсмя се Рейф. — Никога преди това не се бях забавлявал толкова да мамя на карти.
Бранди седна в леглото и се втренчи с негодувание в съпруга си.
— Ти си мамил?
Той се ухили похотливо, улови я за китката и я придърпа върху гърдите си.
— Разбира се, и трябва да ти кажа, че определено си струваше.
Ръцете му се плъзнаха по тялото й и я притиснаха още по-силно към него. Тя се разтапяше под допира му. Струваше й се, че след като бяха прекарали толкова време разделени, просто не можеше да му се насити.
— Предполагам, че ти прощавам.
— Само предполагаш?
Нямаше нужда Бранди да му отговаря. Действията й показаха съвършено ясно, че му беше простила.
На следващата сутрин Рейф уреди завръщането им в плантацията. Двамата отидоха в пансиона да вземат Либи и багажа, след което вече бяха готови да тръгнат обратно.
Либи забеляза тайните погледи и усмивки, които си разменяха Бранди и Рейф, и разбра, че дъщеря й беше намерила истинското щастие. Това я накара да се по чувства доволна. Внуците й щяха да израснат обичани от родителите си.
Докато файтонът се движеше по пътя към дома му, Рейф си помисли, че Белерайв никога не му се бе струвал толкова красив. Лицето на Джордж се разтегна в широка усмивка, когато икономът забеляза, че Бранди и Либи седят във файтона заедно с господаря му.
— Добре дошли у дома, госпожо Морган — поздрави я той.
— Благодаря ти, Джордж. Прав си, сега наистина вече имам дом.
Епилог
Марк и Клер се омъжиха един месец по-късно. Церемонията беше скромна и на сватбата присъстваха само роднини и приятели. След смъртта на Жанет, Марк бе смятал, че никога повече няма да бъде щастлив, но Клер беше внесла светлина в живота му, а и децата му я обожаваха.
Чарлз Мартин Морган се появи на бял свят през следващия януари. Раждането бе мъчително за Бранди, но когато взе на ръце тъмнокосото, синеоко бебе, тя забрави за болката. Рейф не се беше отделил от нея през цялото време. Чарлз беше кръстен на двамата си дядовци и баба му Либи се разплака от умиление.
Кръщенето се състоя, когато бебето беше на шест седмици, и кръстниците, Клер и Марк, с гордост приеха отговорността си.
Джейсън и Мери не бяха съвсем сигурни какво да мислят за малкия Чарлз, защото той не правеше кой знае какво, освен да плаче, когато огладнее.
След кръщенето в Белерайв бе организирано празненство и тогава Мери можа да подържи бебето за първи път.
— Ела да седнеш на дивана — каза й Бранди.
Когато момиченцето се настани удобно, Бранди внимателно сложи спящия си син в ръцете й. Рейф стоеше наблизо и си помисли, че никога нямаше да забрави страхопочитанието, изписано по лицето на Мери, когато Чарлз отвори очи и я погледна.