— Какво става ли? — Бранди го погледна невинно, макар че пистолетът остана на прицел. — Не мисля, че има нещо тревожно тук, капитане. Нали така, господин Джаксън?
Джаксън разбра, че е победен. Беше загубил парите си, а сега и гордостта си.
— Не, нищо тревожно не става тук. — Той се отдръпна и прибра револвера в кобура си.
— Това е добре — отдъхна си Бен, но продължи да държи под око пияния. — Тогава да ви изведем и да видим какво може да направим, за да ви свалим на брега. На парахода си не се отнасям любезно към губещи играчи с гневлив темперамент.
Бен с двамата си помощници поведоха псуващия Джаксън навън от бара.
Чак когато те излязоха, Бранди почувства колко напрегната е била. Като отпусна пистолета, ръката й се разтрепери. Въпреки това тя успя леко да се усмихне.
— Само малко вълнение, за да се оживи вечерта — каза тя, докато прибираше пистолета в едно скрито джобче в полата си.
Мъжете останаха впечатлени от стоманените й нерви. От този миг я обожаваха още повече.
— Такива са рисковете на професията, джентълмени — отбеляза тя с привидна лекота. Но дълбоко в сърцето си разбра, че за малко не е застреляла човек и знаеше, че това ще я държи изнервена до края на вечерта. — Ще продължаваме ли? След като господин Джаксън ни напусна, има място за още един човек.
Един от наблюдаващите играта веднага зае мястото на Джаксън и комарът продължи, сякаш нищо не се беше случило.
Час по-късно Бранди се оттегли. Измъкна се бързо и тихо и се прибра в каютата си, като заключи вратата след себе си. Беше все още напрегната и уплашена.
Рейф и Марк отидоха на бара заедно с Кевин и Дан.
— Е, и какво мислите за нашата Бранди? — попита Кевин.
— Тя е всичко онова, което казахте за нея, че и нещо повече — съгласи се Рейф. — Просто не мога да повярвам как смело действа с Джаксън. Не е лесно да се отървеш от злобен пияница, а тя успя да го стори.
— И то без да й мигне окото — похвали я Дан. — Как успя толкова бързо да извади пистолета си?
— Не знам, но съм доволен, че никога не съм я предизвиквал — беше впечатлен Кевин.
— Тя знаеше точно какво и как да направи — каза Рейф.
— Щеше да стане много грозна сцена тук, ако тя не беше подготвена за такова нещо — рече Марк.
— Да, много грозна. Да се надяваме, че капитанът ще свали Джаксън на брега при първата възможност. Бранди няма защо да търпи такъв тип хора — отбеляза Дан.
— Не се безпокойте — каза барманът, като чу какво си говореха. — Капитан Роджърз няма да изпусне Джаксън от погледа си, докато не го свали на брега. Той няма да допусне госпожица Бранди да бъде заплашвана.
По-късно, когато Кевин и Дан си отидоха, Марк и Рейф се преместиха и седнаха на една маса. Бяха повече от разнежени, допивайки последните си уискита, преди да се приберат.
— Знаеш ли какво, Рейф — размишляваше Марк на висок глас и с блеснали очи, — мисля, че открих решението на проблема ти.
— Какъв проблем? — погледна го озадачено Рейф. Не можеше да разбере за какво говори Марк. Животът му, общо взето, беше добър — той имаше Белерайв; имаше пари, имаше и приятели. Какъв проблем можеше да има? Какво не беше наред?
— Разбираш ли… проблемът ти… е, че жените винаги ти се нахвърлят. Е, аз измислих как можеш да спреш това. — Той помълча, взе си още едно питие, доволен от брилянтността на идеята си.
— Действително ли е така? Е, и какво е твоето решение на моя проблем?
— Мисля — обяви той с възможно най-голяма сериозност, — че би трябвало да се ожениш за Бранди.
— Ти да не си пил тази вечер още нещо, освен обичайното си уиски? — Той погледна Марк, като че ли оня си беше загубил разсъдъка.
— Не, не съм, а това би било идеално — ти и Бранди, щастливи завинаги — ухили се той, явно трезвен.
— Ами защо ти и аз не отидем веднага при капитана? Можем да се разберем сватбената церемония да стане още на сутринта — възрази му саркастично Рейф. — Е, разбира се, проблемът е, че трябва да бъде попитана младоженката дали е съгласна с това…
— Виж какво, изслушай ме внимателно — вдигна ръка Марк, за да го накара да млъкне. — Признай, че на двеста километра около Начез няма женско същество, което да се мери с нея. Бранди е красавица.
— Е, и какво?
— Бранди е не само разкошна, тя е и съобразителна, честна и сигурно най-храбрата жена, която някога съм виждал. А да не говорим, че е дяволски добра на покер. Тази вечер тя те би — и то неведнъж — хилеше се Марк. Знаеше колко много приятелят му мрази да губи.
— Тази вечер е само една от многото — успокои го Рейф. — Пътуването до Сейнт Луис е дълго и повярвай ми, че докато стигнем там, аз ще бъда печелившият. — Той имаше твърдото намерение повече да не губи от нея.