— А аз ти казвам, че тя би била идеалната съпруга за теб.
— Правилно, веднъж да се оженим, и бихме могли да открием салон за комар в преддверието на Белерайв. Така всички, които ще го посетят, ще бъдат действително впечатлени.
— Откога започна да те интересува какво мислят хората за теб?
— Не ме интересува и не искам да се женя.
— Не бързай да отхвърляш идеята ми. Освен това аз не съм свършил още — продължи Марк да излага доводите си. — Бранди също, а това е сигурно най-важното нещо, което трябва да помниш… — той направи пауза, за да наблегне на думите си — много добре борави с пистолет.
— Какво общо има това с всичко? — недоумяващ, поиска да научи Рейф, втренчил се в приятеля си. Не можеше да си представи защо Марк мисли, че да имаш съпруга, която може да борави с оръжие, е нещо добро.
Марк се опитваше да запази изражението си сериозно, като му отговори:
— Защото, приятелю мой, тя би могла да използва пистолета, за да прогони всичките други жени, които непрестанно те преследват!
— О, сигурно е така. Представям си как запознавам Бранди с обществото в Начез, докато тя вади пистолета си, в случай че изникне Мирабел или някоя друга.
Марк се изсмя високо.
— Естествено, Бранди може и да има някои неудобни качества, но може и да се отърве от тях. Дявол да го вземе, щом като блъфира на покер, тя ще блъфира и представянето си на бал в обществото. Всичко, което й трябва, е нов гардероб, няколко урока по етикеция и тя ще омае всекиго.
— Не желая да се женя.
— Е, но ако ти наистина си търсиш съпруга, тя би била идеалната — заключи Марк, допивайки уискито си. — Помисли за това.
— О, непременно ще го направя — отговори Рейф, готов да каже каквото и да е, само да накара приятеля си да млъкне.
— Добре. — Марк остана доста доволен от себе си, че беше измислил такава велика идея.
Вече час Бранди лежеше, опитвайки се да заспи, но най-сетне се отказа. Отхвърли завивките, стана и започна да се облича. В главата й още се въртеше споменът за инцидента с Джаксън и тя се надяваше, че като прекара няколко минути на палубата под звездното нощно небе, слушайки пърпоренето на задвижващото колело и далечното чуруликане на нощните птици, ще се успокои. Навлече скромна дневна дълга рокля, подходяща за една изискана лейди, пътуваща с параход, излезе от каютата си и се опря на перилата. Така, както беше облечена, много малко приличаше на Бранди, която току-що беше прекарала вечерта в игра на покер. Лицето й беше измито, нямаше никакви следи от грима. Тя имаше съвсем невинен вид. Косата й беше пусната на блестяща маса от къдрици. Бранди се надяваше, че с този си вид няма да привлече вниманието на когото и да е било. Трябваше й просто малко спокойствие.
Топлината на нощта беше като кадифена милувка. Бранди се наслаждаваше на мига. Изведнъж параходът започна да се плъзга към брега, където се виждаха светлинките на малко селище. То не беше от редовните спирки, но тя разбра какво прави Бен: сваляше Джаксън на брега.
Долу на палубата Бранди чуваше мъжки гласове, докато параходът акустираше на речния бряг.
— Тая жена е мошеничка и курва! — викаше Джаксън с фъфлещ глас.
— Не си прав, Джаксън, и ти предлагам да млъкнеш. Ако продължаваш да ме предизвикваш, аз просто ще те хвърля във водата и ще трябва да стигнеш брега с плуване.
— Върви по дяволите! — Джаксън пак се нахвърли на Бен. — Тя вероятно спи с теб. Възможно е точно сега да е в леглото ти, очаквайки те да се върнеш там при нея и…
Чу се удар от юмрук по твърда плът и изохкване от болка.
— Предупредих те да си държиш езика зад зъбите — изръмжа му Бен. — Не желая да слушам подобни думи за Бранди, Тя е истинска лейди и ми е приятелка. И ти, и всички на парахода ми трябва да се отнасяте добре с нея.
Параходът достигна брега и матросите, които бяха помагали на Бен, бързо спуснаха трапа за Джаксън.
— Слизай, Джаксън. Не ми трябва на борда тип като теб!
Бранди чуваше лютите псувни на мъжа, докато той се смъкваше по трапа към калния бряг. Тя се скри в сенките, защото не искаше някой да я види там и да узнае, че е чула грозните думи.
— Един ден всички ще си намерите майстора! Също и тя! Почакайте и ще видите! — отекваше гласът на Джаксън в тишината на нощта.
— Вдигнете трапа, момчета. Да се махаме от тук. — Заповедите на Бен бяха изречени отсечено.
На горната палуба Бранди стоеше сама в мрака, усещайки болката от грозните обвинения на Джаксън. Бен беше я защитил решително, но тя се опасяваше, че всички на борда, независимо колко внимателно се отнасят с нея, вярват на думите на Джаксън. Сърцето й се сви при тази мисъл.