Рейф се раздели с Марк пред вратата на неговата каюта. Беше се насочил към собствената си стая, когато усети ясно, че параходът забавя ход и се насочва към брега. Чу спора на долната палуба между Джаксън и капитана и понечи да помогне с нещо, обаче бързо разбра, че Бен Роджърз държи нещата под контрол и не се нуждае от него.
Той забеляза жената, която стоеше скрита в сенките, но не я позна. Помисли, че е странно за една лейди да е сама навън на палубата по това време на нощта.
— Добре ли сте, госпожо? — попита, като се приближи към нея.
Бранди така напрегнато слушаше какво става там долу, че не забеляза появяването му. Дъхът й секна, като усети, че се е загледала в него в мрака.
— О, господин Морган… така ме изненадахте.
— Бранди? — сбърчи чело Рейф, като излезе на светлото, след това впери очи в нея, удивен от промяната във вида й. Жената, с която беше играл покер вечерта, беше изкусителка. А жената, която сега стоеше пред него, изглеждаше като благородна южяшка лейди. Рейф беше запленен. Нямаше ги грима и прелъстителната рокля. Сега му се видя още по-прелестна.
— Не е ли опасно да сте сама тук навън сега? — попита той загрижено.
— А опасно ли е, господин Морган? — каза тя предизвикателно, учудвайки се на странното, спиращо дъха напрежение, което я беше обхванало от близостта му. Само до преди минута тя почти се беше разплакала, а сега сърцето й силно се разтуптя. Каза си, че това е така, защото я беше изненадал. Нямаше друга причина.
— Моля те, наричай ме Рейф.
— Добре, Рейф. О, не се страхувам да съм сама тук. — Устните й се разтеглиха в лека усмивка.
Той се вгледа в устата й и изведнъж се запита какво ли би било да почувства сладостта й. Но веднага си спомни, че тя никога не интимничи с пътници. Усмихна се добродушно: дали той не би могъл да бъде мъжът, който да наруши това правило?
— Видях те как боравиш с пистолет. Аз няма да ти направя нищо лошо.
— Знаеш ли какво, досега никога не ми се е налагало да стрелям с пистолета. Обикновено, само като го извадя, това убеждава пияниците да се оттеглят, но Джаксън не беше от умеещите да губят.
— Това е абсолютна истина — съгласи се Рейф. — Хареса ми идеята на капитана да го пусне да плува до брега.
— И на мен — каза тя и се засмя.
— Сега него го няма. Вече няма да те тревожи.
— Джаксън може да го няма, но винаги ще има мъже като него…
— Ти се справи много добре.
— Този път имах късмет. Кой знае какво щях да направя, ако той действително успееше да извади револвера си. Някой щеше да бъде убит, и то само заради едни пари. — Думите извираха направо от сърцето й.
Рейф я беше помислил за твърда и малко нахакана, заради начина, по който си изкарваше прехраната. Той също беше помислил, че мотивите й са само парите, но сега… Бодна го едно чувство, което досега му беше непознато, като осъзна, че в нея има и нещо повече. Изпита угризение, като си спомни неотдавнашните изказвания на Марк.
— Е, май че сега е най-добре да се прибирам — каза Бранди. Параходът запърпори обратно към средата на течението на реката.
— Може ли да те придружа до каютата ти? — предложи Рейф галантно.
— Не, благодаря. Лека нощ.
Бранди се обърна и закрачи, без да погледне назад.
Рейф се загледа след нея. Той беше свикнал жените да витаят около него, жадни за вниманието му. Беше очаквал тя да приеме да я придружи и щом стигнат каютата й да му покаже с нещо, че го харесва. Но беше сбъркал. Тя направо го отряза. Настроението му се помрачи.
Рейф остана на мястото си. Тя се прибра в каютата си, без изобщо да го погледне повторно.
Намръщен, той тръгна към своята каюта. Докато лежеше в леглото си, без да може да заспи дълго време, не го оставяше на мира споменът за превъплъщението на Бранди и „решението на проблема“, предложено от Марк.
Бранди лежеше с широко отворени очи, загледана в тавана. Достатъчно я бе разтревожила разправията с Джаксън, а ето, че сега се появи Рейф Морган. Знаеше как да се оправи с мъже като Джаксън, но с Рейф…
Бранди затвори очи, но образът на Рейф продължаваше да занимава съзнанието й. Тя беше като хипнотизирана от вида му и тъмните му властни очи. Имаше нещо в него, което привличаше. Трудно й беше да се раздели с него, когато бяха на палубата. Правилото й да не интимничи с пътниците беше твърдо и тя нямаше да го наруши — колкото и да се изкушаваше.
Обърна се на другата страна, знаейки, че я очаква дълга нощ.
Четвърта глава
Първото нещо, което Бен направи сутринта, беше да намери Бранди. Искаше да се увери, че е добре.