— Ще закусиш ли с мен? — покани я той, след като тя отговори на почукването му.
— Това е най-доброто предложение, което получавам тази сутрин.
Те често закусваха заедно и тя се радваше на компанията му.
Запътиха се към трапезарията и се настаниха на една отдалечена маса, за да могат да разговарят.
— Снощи свалих Джаксън на брега.
— Знам. Чух.
— Така ли?
Тя кимна.
— Не можех да заспя, затова излязох късно през нощта на палубата, за да подишам малко свеж въздух.
— Съжалявам за това, което си чула. Той беше един грубиян, с когото трябваше да се справя.
— Благодаря ти, че ме защити. — Погледът й срещна неговия през масата.
— Трябваше да си получи заслуженото, заради теб — каза мрачно Бен. — Не исках да оставя и капка съмнение в съзнанието му за това, че си истинска лейди.
— От това, което чух, ти беше убедителен!
— Някои хора не разбират, като им говориш на прост английски език. Тогава трябва да го подсилиш с малко действия.
— Да се надяваме, че повече няма да налетим на господин Джаксън.
— И за мен би било добре. Но ти внимавай — предупреди я той. — Наоколо има много опасни мъже от типа на Джаксън. Той беше просто един тъп, злобен пияница. Няма съмнение, тази сутрин вече е съвсем изтрезнял и съжалява за всичко, което каза и направи. С другите трябва да внимаваш. Помни това.
— Ще го имам предвид. Последното нещо, което искам, е да пострада някой.
Бен знаеше, че не й е лесно, особено когато възникваха ситуации като снощната, и се възхити от начина, по който тя се държа.
Свършиха закуската и Бранди придружи Бен до командния мостик.
Марк съжаляваше за късното нощно запиване повече от Рейф, защото Джейсън и Мери, заедно с Луиза, стояха на вратата на каютата му с грейнали лица рано сутринта, понеже искаха да закусват с него. И тъй като си беше съвестен баща, той се измъкна от удобното легло, за да се присъедини към тях.
След закуска те излязоха на палубата, за да се поразходят. И точно тогава Джейсън забеляза капитана. Очите на момченцето широко се отвориха, когато разбра, че това е човекът, който командва парахода. Без да дочака одобрението на баща си, то веднага се втурна към униформения мъж, който разговаряше с една дама.
— Вие ли сте капитанът? — попита то, като гледаше със страхопочитание униформата и осанката му.
Бен вече беше видял тичащото към него момче и доста преди то да дойде, спря да говори с Бранди, за да се обърне към детето.
— Ами да, аз съм. Капитан Бен Роджърз на вашите услуги. А вие сте?
— Аз съм Джейсън — отговори момчето с приповдигнат дух от това, че се е запознал с истински жив капитан. — Никога досега не съм се срещал с капитан. Вие ли управлявате парахода и всичко останало?
— Имам речни пилоти, които ми помагат. Любимото ми занимание е да разговарям с пасажерите си и да правя всичко необходимо за доброто им прекарване на борда. При теб как е?
— Добре е, сър! Вашият параход е страхотен.
— Радвам се, че ти е харесал. — Бен се забавляваше от искреността на момчето.
— Капитан Роджърз, извинявайте, ако момчето ви досажда — каза Марк, като дойде до сина си. — Здравейте, госпожо — поздрави Марк жената, с която се размина, но спря и отново я погледна. — О, добро утро, госпожице Бранди.
— Добро утро, господин Лефевър. Как сте днес?
Тя се усмихна. Позна в малкото момиченце онова, което Рейф беше спасил в Начез.
— Много сме добре — отговори Марк. — Хайде, Джейсън, капитанът има да върши много работи.
— Не, не, всичко е наред. Мислех си, че Джейсън би желал да разгледа мостика. Ти какво ще кажеш, млади момко?
— Може ли? — Джейсън жадно погледна баща си за одобрение.
— Вие няма да имате нищо против, така ли? — Марк не искаше да притеснява капитана, защото подозираше колко е зает.
— За мен би било удоволствие. Защо не се присъедините и вие? Бранди?
Бранди отклони поканата:
— Мисля да поседя на палубата и да почета известно време. Вие се наслаждавайте на разходката.
— Беше ми приятно пак да се видим — каза Марк искрено. Той имаше смътен спомен за пиянския си разговор с Рейф снощи. Като че ли беше му казал, че Бранди е идеалната съпруга. Като я гледаше сега, облечена като южняшка лейди, той усети, че е бил прав. Красотата й беше естествена. Изведнъж разбра, че Бранди е нещо повече от комарджийка.
— Луиза, ще се върнем с Джейсън след няколко минути.
— Разбира се, сър. Ние с Мери ще се забавляваме.
— Значи ти си хубавата Мери? — отбеляза Бранди, прикляквайки пред момичето, което заемаше такова почетно място в душата на Рейф Морган.
— Мери, тази приятна дама е госпожица Бранди. Кажи „здравейте“! — запозна ги Марк, преди да последва Джейсън и Бен към мостика.