Мери се втренчи в Бранди с оценяващ поглед, като че ли надничаше направо в сърцето и душата й.
— Вие също сте много хубава и добра — заяви тя.
— О, благодаря ти. И ти си такава. Никак не е чудно, че кръстникът ти има такова високо мнение за теб.
— Вие познавате чичо Рейф?
— Снощи се запознах с него.
— Той е прекрасен.
— Той чувства същото и към теб.
Мери засия при тези думи.
— Искам да се омъжа за него, като порасна, но чичо Рейф се смее и казва, че е твърде стар за мен.
— Значи чичо ти не е женен?
— Не е. Папа казва, че чичо Рейф не иска да се жени, но ако той наистина реши да се жени, вероятно ще е за мен.
— Защо не иска да се жени? — Тази новина я изненада. Рейф Морган можеше да има която жена си поиска.
— Не знам — отговори простичко момиченцето. — Мисля, че е хубаво да си женен.
— Аз също мисля така. Мери, току-що се канех да отида в каютата си, за да взема една книга за четене. Искаш ли да седнеш с мен на палубата? — Бранди погледна за одобрение Луиза и остана доволна, когато гувернантката се усмихна и кимна.
— Имаш ли хубави книги с картинки? — попита Мери.
— Разбира се, че имам. Обичаш ли книгите?
Мери кимна.
— Моят папа много ми чете, като сме вкъщи. Забавно ми е да разглеждам картинките и да научавам значенията на думите.
— Чакай тук с гувернантката си, а аз ще видя какво имам в каютата си, което да ти хареса. Ей сега ще се върна.
Мери и Луиза седнаха на два стола на палубата, за да чакат завръщането й.
— Намери ли нещо? — попита Мери, когато Бранди се върна след малко.
— Имам една, която мисля, че ще ти хареса.
Бранди взе един стол и седна до Мери. Започнаха да разлистват страниците на книгата. Тя беше любимата на Бранди — илюстрирана детска библия, подарък от майка й, когато Бранди беше на годините на Мери. Носеше я навсякъде със себе си.
— Моят папа казва, че сега мама е ангел.
— Майка ти е в рая?
Мери кимна в отговор на учудването на Бранди.
— Тя умря миналата година. Като че ли беше толкова отдавна. Понякога даже не си спомням как изглеждаше.
— Разбирам.
— Наистина ли?
— Да, моят баща почина, когато бях много млада. От тогава живея само с майка си, но понякога той много ми липсва.
— И на мен биха ми липсвали папа и чичо Рейф, ако нещо се случи с тях. Обзалагам се, че се чувстваш много самотна.
— Да, имам такива дни, но майка ми все още е жива.
— Майките са добри.
— И аз така мисля. Моята е една от най-добрите, които познавам.
— Ти смяташ ли да ставаш майка?
— Няма да е скоро — отговори Бранди, потискайки усмивката си от невинността във въпроса на Мери. — Ще дойде ден, когато ще ми се иска, но първо трябва да се влюбиш и да си намериш съпруг, преди да станеш майка.
— Да, понякога нещата са много сложни, нали?
Тя звучеше така зряло, че Бранди наистина се засмя този път.
— Уверена съм, че не е толкова ужасно, колкото изглежда. Ти си още толкова малка, имаш много време, докато се сбъднат мечтите ти.
— А ти много ли мечтаеш?
— Имаше и такова време. Точно снощи разговарях с капитан Бен за това, как съм мечтала да живея в голяма къща с плантация, когато бях малка.
— И не мечтаеш вече за това?
— Не, вече престанах. Освен това сега работя с капитан Бен и свикнах повечето време да живея на парахода. Това вероятно ми е по-забавно, отколкото да съм в голяма къща.
Очите на Мери заблестяха.
— Ти живееш на парахода? О, това е много забавно. Пътуваш до различни места и се срещаш с много хора.
— Да, така е — съгласи се Бранди.
Малко по-късно мъжете се върнаха.
— Мери! Капитан Бен ни покани да се храним с него на неговата маса!
Мери се впечатли.
— Може ли да дойде и госпожица Бранди? Тя е много приятна. Харесва ми.
— Разбира се, че може — отговори Марк.
Бранди се развълнува от това как естествено я възприема момиченцето, както и от бързото съгласие на Марк тя да се присъедини към тях.
— Ще се радвам да съм с капитан Бен — каза закачливо тя.
— За мен е чест да красиш масата ми по всяко време — каза Бен. — Ще се видим всичките довечера.
— Чичо Рейф! Капитанът ни покани на вечеря. Ти искаш ли да дойдеш? — пламенно го попита Джейсън, като го видя да идва на палубата малко по-късно.
— Ти се запозна с капитана, така ли?
Джейсън с вълнение му разказа за обиколката на мостика заедно с Бен. Рейф се зарази от ентусиазма му и се съгласи да се присъедини към тях.
— Изглежда е хубаво да си поспиваш до късно — отбеляза Марк пред Рейф, след като гувернантката беше отвела децата да играят.