— Аз се събудих много по-рано от теб — възрази му Рейф. — Снощи на палубата стана някаква бъркотия. Капитанът сваляше Джаксън на брега и нещата се развиха малко грубичко. — Той му разказа какво се беше случило с пияницата. — След това се натъкнах на Бранди. И тя беше чула всичко.
— Сигурно й е било тежко.
Рейф сви рамене:
— Тя си е избрала тази работа. Никой не я е карал насила да я приеме.
— Това наистина е доста вярно, но виж какво ще ти кажа. За едно нещо бях прав.
— За какво?
— У Бранди има нещо повече от това, което се вижда. Тази сутрин тя беше с капитана и изглеждаше като истинска лейди. Облечена подходящо, тя може да обърка всекиго. О, и освен това, тя ще вечеря заедно с нас довечера.
Рейф не каза нищо. Спомни си с какво високомерие беше отказала предложението му да я придружи до каютата й снощи. Вечерта щеше да стане интересна.
Беше се стъмнило, когато сервираха вечерята. Джейсън се нареди да седне от дясната страна на Бен и сега се пъчеше от гордост. Бен реши, че младежът е интересен събеседник, и отговаряше на множеството му въпроси с търпение и добродушие.
Тази вечер Бранди положи особени грижи за облеклото си. Тя подбра подходяща скромна дълга рокля, която щеше да се приеме добре от капитана и гостите му. Докато пресичаше залата, за да отиде до масата на Бен, мъжете се обръщаха да я изгледат, а почтените жени съскаха като котки изпод ветрилата си.
— Добър вечер, Мери… Господа — поздрави ги тя, като стигна масата.
Рейф, Марк и Бен станаха, а капитанът издърпа един стол за нея от другата си страна.
— Здравей, Бранди — каза той.
— Здрасти, госпожице Бранди — изчурулика Мери, радостна, че пак вижда новата си приятелка. — И чичо Рейф ще се храни с нас тази вечер.
Бранди беше усетила присъствието на Рейф още с влизането си в трапезарията.
— Добър вечер, господин Морган — каза тя с хладен тон. Погледът й бързо се плъзна по него, за да се фокусира върху Марк. — Добър вечер, господин Лефевър.
— Моля те да ме наричаш Марк — настоя той. — Радвам се, че реши да си присъединиш към нас.
— Добър вечер, Бранди — каза Рейф с оценяващ блясък в очите си, втренчил поглед в нея през масата. Не можеше да се отрече красотата й. Тази вечер тя беше по-хубава от всички останали жени.
Мъжете седнаха и яденето им беше сервирано. Разговорът се водеше за общи неща, Мери обсеби Бранди, а Джейсън непрекъснато разпитваше капитана какво се прави на един параход.
Рейф наблюдаваше Бранди и Мери. Остана впечатлен от нейния интерес към момиченцето. Повечето жени, с които беше имал работа, отделяха малко внимание на деца. Те бяха по-загрижени за последната мода и клюките. Смятаха дечурлигата за досадна и шумна тълпа. Рейф трябваше да признае, че и той беше мислил така, докато не се появиха на бял свят Джейсън и Мери. Сега намираше тяхната младежка честност и темпераментност много повече за предпочитане пред фалша в социалното му обкръжение.
Джейсън най-сетне изчерпа въпросите си към Бен. Сервираха десерта. Появи се Луиза, за да заяви, че е време да отведе децата. Когато най-сетне на масата останаха само възрастните, дойде ред и на Марк да зададе въпроса, който се въртеше в главата му през цялото време.
— Капитан Роджърз, как се запознахте с Бранди?
— Бранди и майка й ми спасиха живота преди много години и аз винаги ще съм им задължен. — Той продължи да им разказва за обстоятелствата на запознанството им.
— Но как Бранди реши да играе на комар тук на „Гордостта на Нови Орлеан“? Чия беше идеята — ваша или нейна?
— Моя беше — каза му Бранди. — Аз помолих Бен преди около девет месеца да плавам с неговия параход. Той отначало не се съгласи.
Марк се изненада от това разкритие и изгледа Бен.
— Вие не сте я искали? Но това е била такава удачна идея! Така положително могат да се привлекат повече пасажери.
— Точно такива бяха и нейните доводи, но аз се безпокоях да не би да възникнат ситуации като снощната с Джаксън — обясни той замислено. — Накрая Бранди успя да ме убеди, че всичко ще бъде наред, и до този момент съм съгласен с нея. Идеята беше прекрасна.
— Но защо ви трябва да играете на комар на един параход? — обърна се Марк към Бранди.
— Здравето на майка ми се влошаваше и трябваше да намеря начин да печеля повече пари, за да се издържаме. Научих се да играя на карти още като малка. Бен ми е приятел и знаех, че ще съм в безопасност на неговия кораб. И тогава го попитах дали ще ми даде шанс да докажа себе си.
— Ако майка ви е чак толкова болна, защо не сте с нея? — отсече Рейф, съмнявайки се в историята й.
Бранди бе обзета от вина, а с нея дойде и неизбежният гняв — гняв към самата себе си заради положението, в което се оказа, и гняв към него за това, че я разпитва за мотивите й. Как се осмелява той така арогантно да пита за решенията й?