Бранди се изкуши да го плесне, но се овладя.
— Вие спечелихте мизата, сър, и това е всичко.
— О, аз мисля, че спечелих много повече от това. — Ръката му стисна нейната още по-силно, докато тя се опитваше да се отскубне.
— Това не беше игра за разплод. Ако беше така, съмнявам се, че останалите щяха да те пуснат да се присъединиш към тях.
Лицето на Джонс потъмня от обидата.
— Виж какво, лейди… Ще ти покажа аз един разплод…
— Дамата е права, синко. — Студеният твърд глас на Рейф преряза тишината. — Единственото нещо, което тя прави, е да играе на карти. А сега си свали ръцете от нея.
Заплахата в гласа му спря Джонс. Той се обърна към Рейф и се оказа, че гледа в очи, които излъчваха такава смъртоносна заплаха, каквато досега не беше виждал.
— Веднага ги махни! — заповяда той.
Джонс пусна Бранди и погледна свирепо непознатия, който се беше осмелил да го унижи.
— Но аз спечелих ръката.
— И това е всичко, което си спечелил. Сега изчезвай оттук, щом не можеш да се държиш като мъж. — Рейф се обърна към Бранди: — Добър вечер, Бранди — поздрави я той.
— Благодаря ти, Рейф. — Бранди не искаше да му благодари, но наистина започна да диша по-лесно, след като онзи изчезна.
Рейф зае мястото си и леко й кимна.
— Влизаш ли в играта? — попита го тя.
— Влизам — отговори той.
— Тъй като компанията стана по-добра, да играем ли стъд? — попита смело тя и огледа масата.
— Както искате, госпожице Бранди — отговориха мъжете. — Никой от нас няма да ви затрудни.
— Мисля, че тази вечер ми се играе стъд — отговори Рейф с лукава усмивка.
Макар че думите и действията на Джонс бяха раздразнили Бранди, отговорът на Морган накара сърцето й странно да прескочи.
— Така да бъде — отговори му тя с усмивка.
Няколко часа по-късно, когато нощта напредна и играта свърши, Бранди мило ги напусна. За нея вечерта беше много доходна. Както правеше винаги, остави парите си в касата на бармана и се оттегли в каютата си, доволна от развитието на нещата.
Лоти и Рейчъл прекараха часове в изпипването на идеалния план и бяха готови да го кажат на родителите си на закуска на другата сутрин. Но преди те да се впуснат в обяснения, родителите им сами повдигнаха въпроса за Рейф.
— Лоти, снощи в бара се натъкнах на Рейф Морган — каза им Джеймз.
— Така ли? Той каза ли нещо за мен? Как беше той? — попита Лоти, жадна да научи всичко.
— О, той се чувстваше отлично. Но не, нищо не каза за теб.
— О! — въздъхна Лоти с разбито сърце.
— Споменах му, че пътуваме нагоре по реката. Той каза, че може би ще се присъедини към обществото довечера след вечеря. — Джеймз беше приготвил зестрата на дъщерите си и ги глезеше. Той се грижеше да имат всичко, което желаят.
— Дано да се появи. Искам да направя нещо, с което да привлека вниманието му, и искам това да стане сега. Това пътуване е идеалната възможност. Знаете ли, папа… мамо… Рейчъл и аз сме подготвили един план. Но ще ни трябва вашата помощ.
— Имате идея как да го накарате да ти направи предложение? — попита майка й.
— Да — и тя бързо й разправи това, което бяха измислили.
Джеймз погледна по-голямата си дъщеря и се усмихна.
— Планът ви е нагъл и ще се искат много здрави нерви за него, но ако сработи, Рейф ще застане пред олтара на следващия ден.
— Папа, аз искам Рейф Морган. Ще направя всичко, за да го имам.
— Сега, момичета, изслушайте ме добре — започна Джеймз. — Ето какво трябва да направим…
Всички се усмихваха широко, когато той свърши да обяснява своята роля.
— Папа, ти си великолепен.
— Благодаря ви! — Той сияеше доволен. Скоро Лоти щеше да има съпруг, а той — богат зет.
— Значи тази вечер, така ли? — попита Хелън с грейнали от вълнение очи.
— Да. Аз ще бъда в салона за мъже и ще държа нещата под око. Ще чакам около двадесет минути и след това тръгвам след вас. По този начин ще имате достатъчно време, за да го обработите. Лоти, мислиш ли, че ще се справиш?
— Папа, когато аз искам нещо, винаги го получавам.
— Браво, моето момиче! Значи работата ще стане. Сигурен съм в това.
Тази нощ имаше танци в гомемия салон. Рейф искаше да отиде с Марк на бара, но се натъкна на Джеймз Димърз, който го спря за разговор. Джеймз питаше Рейф как е усъвършенствал яхърите на Белерайв, когато към тях се присъединиха и дамите.
— Рейф, нали помниш дъщерите и жена ми Хелън? — попита Джеймз.
— Разбира се. Радвам се дами, да ви видя отново.
— И за нас е удоволствие. — Лоти едва прикри вълнението си. Гледаше го с жаден поглед. Той беше всичко, което тя искаше да има в един мъж, и единственото, за което можеше да мисли, беше той да стане неин съпруг. Тя нахално попита: