— Ще танцуваме ли? Обожавам тази мелодия.
— Разбира се. — Рейф не виждаше начин да се измъкне. Като джентълмен, той хвана Лоти под ръка и я поведе към дансинга.
Лоти беше на небесата, докато се въртяха в ритъма на танца. Тя погледна нагоре, очаквайки да срещне погледа му. Но вместо това установи, че той гледаше някъде в далечината. Твърдо решила да обсеби мислите му, тя поведе разговор.
— Рейф, защо отиваш в Сейнт Луис?
— По бизнес. Не пътувам за удоволствие.
Нейните опити да поведе разговор го дразнеха. Той забеляза Бранди с капитана в другия край на залата. Тя беше погледнала към тях, когато Лоти започна да говори, а Рейф беше принуден да й обърне внимание.
— Жалко. Аз обожавам Сейнт Луис. Знаеш ли, можем заедно да му се порадваме. Бихме могли да направим толкова неща… — Тя го погледна с потрепване на миглите си.
— Може би е така, но аз ще бъда много зает.
— Е, ако намериш малко време, бих се радвала да бъда повече с теб.
— Ще го имам предвид.
Рейф си отдъхна, когато танцът свърши, и отведе Лоти при баща й.
— Лоти, благодаря за танца. А сега бихте ли ме извинили?
— Разбира се — каза възторжено Лоти. Когато той вече беше достатъчно далеч, за да не може да ги чува, тя се обърна към баща си. Погледът й беше пълен с решителност. — Ще се омъжа за него, папа. Той е единственият, когото искам.
— Тогава ще я свършим онази работа.
— Тази нощ ли?
— Тази нощ.
Лоти се усмихваше щастливо на това, което предстоеше да стане. Рейф Морган нямаше шанс да й се изплъзне.
Рейф най-сетне успя да се освободи и да отиде в мъжкия бар, за да се наслади на едно уиски. Когато пристигна Бранди и зае мястото си на масата, той не помръдна от бара, а я наблюдаваше от разстояние. Каза си, че не е копнеел да я види тази вечер, а просто иска да си върне загубеното от снощи. След танца с вкопчилата се в него Лоти, да бъде близо до Бранди беше за него като глътка свеж въздух.
— Добър вечер, Бранди — каза й той, като се присъедини към играта малко по-късно.
— Здрасти, Рейф — приветства го тя, като се опитваше да не мисли как се беше почувствала, когато го видя в прегръдката на друга жена на дансинга. — Твоят приятел Марк има щастлива вечер. Вече печели трета ръка.
— Време ми беше — засмя се Марк. — След снощи започнах да се питам дали отново някога пак ще играя на покер.
— Очевидно трябва да играеш — каза Рейф, като гледаше купчината спечелени пари пред него. — На мен снощи също не ми вървя. Да видим дали късметът ми се е върнал, та да мога малко да поизпразня джобовете ви.
Играта започна отново.
Час по-късно Марк се облегна назад в стола си.
— Е, мисля, че взех достатъчно от парите ви за една вечер — обяви той, подсмихвайки се под мустак. Беше използвал печелившите си начини и беше повече от доволен от себе си.
— Мисля, че трябва да останеш още, за да можем всички да имаме шанс да си върнем парите — каза Рейф, защото му беше съвсем ясно, че Марк се отказва, понеже още призори на вратата на каютата му ще го чакат Мери и Джейсън.
— Ще ви дам друг шанс утре. Мис Бранди, благодаря ви за приятната вечер.
— Лека нощ, Марк.
Останалите комарджии бяха доволни, че той си отиде. Те и Рейф се надяваха да имат късмет, след като Марк излезе.
Обаче само Рейф се оказа облагодетелстван от напускането му. Спечели следващата игра и се усмихна на себе си. Последните няколко вечери беше отделил време и внимание, за да проучи стила на игра на Бранди, и беше установил почти незабележима разлика в начина, по който тя седеше на масата, когато имаше добра ръка. Раменете й леко се помръдваха, гърбът й се поизправяше. Така се издаваше. Това, че той спечели тази ръка, само потвърди наблюденията му. Предстоеше му да се радва на всичко, което щеше да си върне обратно, след като го беше загубил от Бранди, а можеше даже и да увеличи печалбите си. Може би това щеше да му отнеме една или две вечери, но той беше решен да го направи.
— Изглежда, че Марк ти е предал добрия си късмет. Бих се възползвала от такъв приятел като него — каза Бранди.
— Също и аз — обади се един мъж, въздъхвайки заради загубите си.
— И аз — добави друг, като проучваше картите си с безнадеждност.
Рейф само се засмя, докато прибираше спечеленото.
— Ще му разправя какво сте казали всички.
В полунощ Рейф окончателно спря да играе и напусна бара. Беше си пийнал уиски, но не беше пиян. Просто се чувстваше добре, докато се насочваше към каютата си.
Бранди продължи да играе. Тя се чувстваше доволна да играе, подчинявайки се на желанието на мъжете, които нямаха почти нищо против да губят от нея. Забеляза как странно се държеше един мъж на име Джеймз Димърз. Пиеше през цялата вечер и не преставаше да наблюдава Рейф. Стана особено нервен, след като Рейф си отиде и оттогава поглеждаше часовника си през една-две минути. В един момент мъжът каза нещо на бармана, след което се засмя и вдигна тост за свое здраве. Бранди не можа да чуе какво беше казал той и когато ръката свърши, тя се извини, че напуска, и отиде при бармана. Привика го в дъното на бара, за да може да пговори с него насаме.