— Нещо не е наред ли, Бранди? — попита той, чудейки се на необичайното й поведение.
— Не, просто исках да разбера за какво се смееше Димърз.
— И на мен ми беше странно. След като му налях последното уиски, той погледна часовника си и каза, че по това време утре ще има богат зет. След това вдигна тост за себе си. По дяволите, хич не ми стана ясно за какво говореше той.
— Не спомена ли някакви имена?
— Не, той просто фъфлеше нещо за някакъв мъж, в когото е влюбена дъщеря му, и как те много скоро ще се оженят.
Бранди си спомни за танца на Рейф с Лоти по-рано тази вечер. Намръщи се. Инстинктът я предупреждаваше, че става нещо странно.
— Мисля, че трябва да се видя с господин Рейф Морган. Задължена съм му, след като той ми помогна при спречкването с Джонс. Може бе го очаква голяма изненада. Кажи на момчетата, че е трябвало да се прибера да спя, а утре ще бъда пак с тях.
— Няма да са доволни. Всички те чакат да се върнеш.
— Почерпи ги по едно за моя сметка.
— Както кажеш — съгласи се той, виждайки решимостта в очите й.
Шеста глава
Палубата беше пуста и всичко беше утихнало, когато Рейф стигна до каютата си. Влезе вътре, мислейки си само за удобството на леглото, което го чакаше. Отметна завивките и започна да се съблича. Тъкмо бе свалил ризата си, и на вратата се почука. Рейф се намръщи, като помисли, че това може да е Марк. Не спря да си облече ризата, побърза да отвори вратата.
Лоти Димърз беше последният човек, когото очакваше да види на вратата, но ето, че сега тя се беше изправила срещу него, гледайки го втренчено с жаден поглед. Той съжали, че не беше си облякъл ризата.
— Лоти?
— Здравей, Рейф — каза нежно тя.
— Само един момент…
Той се обърна с намерението да грабне ризата си, за да и облече, но тя беше по-бърза от него. За Времето, което му отне да стигне до дрехата, тя успя да се вмъкне в каютата и вече затваряше вратата след себе си.
— Лоти? Какво правиш? Ти не би трябвало да си тук сега. Късно е и аз тъкмо се канех да си легна…
— Марк, аз трябва да говоря с теб. Важно е. — Гласът й беше глух.
— Едва ли това е времето за посещение на една хубава млада лейди при мъж. Ако баща ти те хване тук, ще си изпатим здравата.
— Но, Рейф — каза тя с нотка на отчаяние, — трябва да говоря с теб насаме! Моля те… Ще ти отнема само минута време…
— Не. Не тази нощ. Ще се срещнем сутринта.
Лоти разбра, че не постигаше нищо, а знаеше, че баща й няма да се появи само след няколко минути. Трябваше да легне с Рейф в леглото и това трябваше да стане точно сега. Започна нагло да разкопчава роклята си.
— Рейф, знаеш ли какво чувствам към тебе…
— Лоти, искам да излезеш оттук — предупреди я Рейф, който нямаше никакво намерение да се разправя с нея.
— Знам, че е лудост… Но… — избъбри тя. — Аз те обичам!
— Веднага да си тръгваш! — каза той с непоколебим тон, който би разтърсил всекиго.
Но не и Лоти. Тя знаеше, че сватбата й беше близка. Само да се появи баща й, и събитията ще се осъществят идеално.
— Рейф… Аз те желая…
Рейф се отдръпна от нея и посегна към вратата, готов самият той да излезе, когато тя се отвори и вътре нахлу Бранди. Тя прецени бързо ситуацията и направо се хвърли в прегръдката му, без да обръща внимание на зашеметеното му и войнствено изражение.
— Благодаря на Бога, че ме дочака! — каза тя, като обхвана врата му с ръце и го придърпа към себе си. Прошепна му пресекливо: — Разигравай заедно с мен!
— Бранди, аз… — Рейф искаше да разбере какво прави тя тук, но вече нямаше време.
Бранди го целуна по устата, за да го накара да млъкне. Целувката беше страстна и Лоти не можеше да повярва на какво е станала свидетелка.
— Ама как можеш ти да искаш нея? — На Лоти й секна дъхът, като виждаше мъжа, когото тя желаеше, да прегръща Бранди. — Рейф, това е нелепо! Тя не е нищо друго, освен една лека жена!
Точно в този момент в стаята се втурна баща й, последван от друг мъж от бара. Джеймз си мислеше, че ще намери дъщеря си в прегръдката на Рейф. Вместо това видя Рейф и Бранди прегърнати, а Лоти гледаше, обляна в сълзи.