Колкото повече се замисляше за всичко това, толкова повече започна да се безпокои. Бранди беше го спасила от ужасен удар на съдбата — брак с Лоти Димърз — и въпреки това не искаше нищо в замяна. Дори щеше да загуби безупречната си репутация. Той трябваше да намери начин тя да не страда.
Седма глава
Бранди беше по средата на раздаване на карти, когато видя, че Рейф влиза. Тя се напрегна, но се застави да се отпусне. Не преставаше да се гневи още откакто напусна каютата му снощи. Как се осмеляваше той да я обвинява, че е била в заговор с Джеймз Димърз! Когато Рейф седна на стола точно срещу нея, тя се закле да го накара да плати на масата за покер за обидата, която й нанесе снощи. Имаше намерение да го съсипе.
Независимо от опита й да скрие чувствата си, Рейф видя как тя присви очи, когато го забеляза на масата за покер, и разбра, че го очаква интересна вечер. Беше готов за започването на играта. Мислеше си за нея през целия ден и знаеше какво трябва да направи. Като че ли провидението беше отредило мъжът срещу Бранди в този момент да се откаже от играта. Рейф със съвсем естествен жест зае мястото му.
— Добър вечер, Бранди.
Тя погледна към него и успя да се усмихне фалшиво за поздрав.
— Господин Морган, колко се радвам да ви видя тази вечер.
— Удоволствието е изцяло мое, повярвайте ми — отвърна й той, като наистина имаше точно това предвид. Беше разказвал на Марк как Бранди го бе спасила от капана на Лоти, но не беше му казал нито дума за собствения си план. Щеше да му каже по-късно. Засега щеше да прави това, което трябва. — Каква е играта тази вечер?
— Изтегляне — отговори бързо тя. Вече беше се отказала от мисълта да кокетничи за негово удоволствие. Знаеше кой беше той — едно арогантно, суетно копеле. Беше престанал да й харесва. Даже съжаляваше, че го спаси снощи. Тя дори си помисли, че той и момичето на Димърз биха били добра партия.
Бранди ловко раздаваше картите, докато се шегуваше с другите на масата. Никои не забеляза, че е раздразнена, и тя беше доволна от това. Тук беше работното й място, не биваше емоциите да й влияят.
Когато играта започна, тя веднага усети, че в начина, по който играе Рейф, има нещо, което по-рано го нямаше. Не беше трудно да разгадае другите на масата. Мъжът от лявата и страна, Морисън, определено не беше хладнокръвен играч. Ако държеше повече от две двойки, лявото му око се присвиваше. От дясната й страна седеше Уилямз и тя го знаеше кога блъфира, защото тогава той имаше навик да покашля. Третият мъж на масата, Хейгън, беше малко по-труден за разгадаване. Единственият знак от него беше, че когато има добра ръка, кокалчетата на пръстите му побеляваха, докато държеше картите. А ето сега и Рейф. През последните няколко вечери тя беше го определила като солиден, внимателен играч, но никога не беше в състояние да разгадае картите му по изражението на лицето му или по някакъв жест.
Тази вечер той още повече се прикриваше, залагайки тежко и без прекъсване.
Бранди загуби няколко ръце. Това се очакваше. Тя знаеше рисковете и ги поемаше. Раздаде отново картите и остана доволна. Имаше три кралици, седмица и каре. Рейф взе една карта от изтеглените и покачи. Уилямз се отказа, а Морисън го последва. Бранди махна седмицата и карето и изтегли асо и тройка. Не беше най-добрата й ръка за тази вечер, но тя не беше разочарована. Тройка от една боя беше нещо солидно.
Тълпата около масата се увеличи. Мъжете усетиха, че ще се случи нещо вълнуващо.
Рейф отново цака. Хейгън остана. С мило изражение на лицето си Рейф се обърна към Бранди:
— Ти залагаш.
Тя усети нервна тръпка от неговия твърд, непоколебим начин на игра, но не й се поддаде. Продължи да го следва долар след долар при залагането. Залозите бяха големи и ставаха още по-големи.
Хейгън най-сетне се отказа, чувствайки, че техните ръце са много по-силни от неговата собствена.
— Залагам пет хиляди долара — спокойно обяви Рейф с лека усмивка на устните си. Наблюдаваше Бранди, докато избута сумата в средата на масата.
Зяпачите в помещението шокирано ахнаха. По гърба на Бранди премина тръпка, докато тя втренчено гледаше в своята терца кралици. Парите и бяха опасно малко, но мизата за спечелване беше голяма — достатъчно, за да може да се грижи за майка си в продължение на много месеци. Освен това тя не искаше да загуби от този мъж. Нямаше намерение да му се даде. Щеше да го следва долар след долар, залагане след залагане. Бранди погледна към Рейф, но не можеше да отгатне нищо по изражението му. Пое дълбоко въздух, защото знаеше, че трябва да отговори.