— Отговарям на залагането ти и ще разкрия картите си — заяви тя със стиснати зъби, защото беше уверена, че ще спечели.
— Имаш ли сумата? — попита Рейф.
— Ако загубя — тя натърти на думата „ако“, — имам добри карти.
Рейф се усмихна. Беше я поставил точно на мястото, което той искаше.
Сред събралите се около масата беше и Джеймз Димърз. Пиеше много и наблюдаваше с интерес играта.
— Морган, поне ти би трябвало да знаеш, че тя има добри карти — изфъфли той.
Рейф беше се втренчил в Бранди, предизвиквайки я, амбицирайки я.
— Уверен съм, че си плащаш дълговете също така, както аз моите — каза той с нисък, мек глас. — Да видим картите ти.
Бранди кимна и нареди картите си на масата. Рейф помълча известно време, за да повиши напрежението. След това се усмихна без притеснение:
— Кента бие терца от една боя.
Той свали картите си на масата — купа кента, поп висок.
Тя пребледня, но не каза нищо.
В помещението избухна одобрителен рев. Страничните залагания, направени върху Бранди и Рейф, бяха изплатени.
— Изглежда, че вие печелите, господин Морган — отсече тя, опитвайки се да прикрие шока и ужаса си.
— Вие съмнявахте ли се в това? — отвърна той, като бързо преброи парите, за да види колко му дължи тя.
На Бранди й се искаше да повърне. За първи път губеше толкова много и тя вътрешно се наруга за това, че е позволила на емоциите да се намесят в играта й. Тя искаше на всяка цена да го бие, а сега ще трябва да плаща, и то прескъпо, за това, че се предаде на слабостта.
— Дължиш ми пет хиляди долара, кога да ги очаквам? — попита Рейф, като нарочно я притискаше.
— Утре — думата излезе сподавено от устата й. — Ще платя утре.
Той кимна, а погледът му се кръстоса с нейния.
— Господа, бихте ли ме извинили? — Бранди стана от стола си.
Всички, които се бяха събрали наоколо, я поздравиха за отличната игра. Тя се шегуваше с тях, давайки си вид, че не е разтревожена от загубата. Но в действителност знаеше, че е в безизходица. Имаше в стаята си шестстотин долара, но това бяха всичките пари, с които разполагаше. Чудеше се какво да направи.
Тази нощ беше една от най-дългите и най-ужасни нощи, които някога беше прекарвала. Не спа изобщо. Крачеше из каютата си, мислейки как да намери парите, които трябваше да даде на Рейф. Тя знаеше, че той е безмилостен. Знаеше, че е безсърдечен. Знаеше, че очаква плащането.
Отчаяна, по средата на нощта, тя излезе от стаята си и отиде да почука на вратата на Бен. Той се изненада, че я вижда, но я пусна да влезе, след като се облече бързо.
— Какво лошо е станало? — Трябваше да е станало нещо наистина ужасно, за да го търси тя по средата на нощта.
— Снощи направих ужасна грешка — довери му се тя, треперейки. — Играх на карти с Рейф Морган и залагането стана високо — твърде високо. Трябваше да се откажа, но бях уверена, че у мен е печелившата ръка.
Тя не призна на Бен, че много й се е искало да бие Рейф.
Капитанът я изгледа съчувствено.
— Колко ти трябват?
Бен беше готов да й помогне. Беше видял как се държат един с друг Бранди и Рейф на вечерята и още тогава разбра, че между тях прескачат искри. Рейф Морган беше човек, с когото трябва да се съобразяваш, и той таеше, че тя трябва да се издължи.
— Близо пет хиляди.
Бен я погледна шокиран.
— Мога да събера хиляда, може би хиляда и петстотин, но това е всичко, което имам.
— Разбирам. — Тя беше сломена. — Имам шестстотин в каютата си и това е всичко, което ми е останало. — Тя вдигна разтревожено очи към Бен.
— Може би той ще…
Тя го прекъсна, защото знаеше какво се кани той да й каже.
— Изобщо не намеквай за такова нещо. Не мисля, че Рейф Морган е от тези, които прощават. — И двамата гледаха унило, докато търсеха решение.
— Не трябваше да продължавам да играя. Знаех, че тази вечер има нещо различно в него. Той беше така студен и решителен! Като че ли не искаше нищо друго, освен да ме бие лошо. И го направи.
— Ти трябва да говориш с него. Отиди и го попитай дали е готов да приеме само част от парите. Аз мога да намеря някой и друг долар, за да започнеш пак да играеш. И тогава той може би ще ти даде време да спечелиш отново загубеното и да му се издължиш.
— Бен, ти си твърде добър с мен.
— Аз просто искам да се уверя, че с теб всичко е наред. Опасявах се, че такова нещо може да се случи. Но не очаквах да е от страна на Рейф Морган.
— Той е един от мъжете, за които ти ме предупреди, нали?
Бен кимна със загрижен вид.
— Той е безмилостен и мисли само за това, което иска да има. Бъди много внимателна, като разговаряш с него.