— Ще бъда.
— Искаш ли да дойда с теб?
Тя бързо поклати глава. Достатъчно й бе, че трябва да се унижи пред Рейф. Не искаше свидетел.
— Ще отида сутринта. Той може би ще се съгласи на известни условия.
Тя се обърна, готова да се върне в празната си каюта и да лежи будна през останалото време на нощта. Бен се протегна и я хвана за рамото.
— Всичко ще бъде наред. Той може да е труден човек, но не е чудовище.
— Надявам се, че си прав.
— Ето, вземи колкото пари имам. Може да помогнат. — Той й подаде банкнотите, които държеше в каютата си. Около деветстотин долара.
— Ако се съгласи на тези условия, ще ти дам още, като се върнем в Нови Орлеан.
— Благодаря ти.
И тя си тръгна. Бен тежко се отпусна на леглото и хвана главата си с ръце. Най-ужасният му кошмар, се беше сбъднал. Точно затова се беше опитал да не я пусне на борда. След всичките тези месеци той си беше мислил, че нещата се развиват добре. Беше сбъркал и сега беше вече късно да я спаси от нещо, което можеше да се окаже много грозно. Надяваше се Морган да е от почтените хора, но не можеше да знае това със сигурност.
Рейф чу, че на вратата се чука. Той го очакваше. Беше станал още призори. Мислеше как ще се отнесе към Бранди. Ако нейната история за майка й беше вярна, той беше сигурен, че тя няма да успее да намери пет хиляди долара и това я поставяше точно в това положение, което той искаше. Тя може и да не беше чула забележката на Димърз снощи, но той я чу, а беше сигурен, че и други са я чули. Колкото и независима да беше тя, той знаеше, че разговорът им нямаше да е от приятните. Вече знаеше какво иска от нея като издължаване и имаше намерение да го получи.
Той отвори вратата и видя Бранди, изправена като истинска лейди.
— Може ли да вляза? — попита тя.
Рейф отвори широко вратата, после я затвори зад гърба й. Този шум накара Бранди да се почувства като в клопка. Въпреки това тя се държеше и не показа объркването си.
— Надявах се да си тук.
— Аз те очаквах. Носиш ли парите?
Рейф не смяташе да си губи времето с любезности. Когато знаеше какво иска, той го дебнеше — страстно. Тя отвори малкото портмоне, което носеше, и започна да изважда парите.
Рейф за момент замря. Беше сигурен, че беше вдигнал толкова високо залозите, че тя да банкрутира. Беше се чувствал сигурен, че тя няма достатъчно пари, за да си плати дълга, а сега…
— Ето. — Тя извади пачка банкноти. — Тук има почти хиляда и петстотин. Мога да ти платя останалото през следващите няколко месеца.
В този момент несигурността, която беше го обхванала, изчезна и Рейф разбра, че е победил. Чувството беше главозамайващо. Щеше да й наложи своето искане, независимо дали то ще й хареса или не. Тази мисъл го накара да се усмихне. Макар че това не беше любезна усмивка, а такава, каквато се изписва на лицето на триумфален победител.
— Боя се, че така няма да стане. Когато направи залагането, ти каза, че си в състояние да покриеш пълната сума. — Той дори не посегна към парите.
— Да, в състояние съм. Дай ми само няколко месеца отсрочка, за да покрия разликата. — Сърцето й се късаше, когато му каза тези думи. Тя се беше надявала той веднага да се съгласи и да няма никакъв пазарлък. Знаеше, че му дължи пари, и той щеше да си ги получи.
— Аз не съм банка, за да ми поставят условия. Струва ми се, че това, което каза пред Джаксън, беше: „Ако не можеш да поемеш загуба, не играй.“ — Изражението му беше твърдо.
— Да, така беше.
— Сега имаш ли проблеми с намирането на останалите пари? — Попита я той, като искаше тя открито да признае, че не може да се издължи.
— Нямам ги. Имам само тези пари.
Рейф замълча и се втренчи в нея от другия край на каютата. Колкото и унижена и отчаяна да беше, тя стоеше гордо пред него и той си помисли, че никога досега не е изглеждала толкова красива.
— Няма ли някакъв вид споразумение за изплащане, което можем да направим?
— Между другото, беше ми хрумнал един вариант…
Бранди преглътна нервно. Скова я страх. Бен я беше предупредил за хора като него — безмилостни, упорити, които взимаха това, което искаха.
Бен винаги беше привеждал довода, че тя рискува добродетелността си, и сега тя разбра, че е така. Нямаше съмнение, че Рейф ще поиска тя да му стане метреса. Беше ужасена. Макар че живееше сред мъже и се издържаше с хазарт, тя не беше имала интимни отношения. Понеже я предпазваше предаността към майка й, тя никога не беше създавала връзки с мъже. Не можеше да става и дума да се превърне в куртизанка.
— И твоят вариант е…? — попита тя с вдигната брадичка и поглед, прикован в него. Тя нямаше намерение да се показва слаба и уплашена.