Рейф спря да се усмихва и стана сериозен:
— Искам да ти направя едно предложение.
Бранди застина. Усети, че проумява какво я очаква, и се питаше как ще скрие срама от майка си.
— Да?
— Отблъсквам жените още откакто станах на възраст за женене. Ти беше свидетелка на това онази вечер.
— Какво общо има това с мен? — гледаше го тя объркана.
— Изработих един план, който би ме удовлетворил. Ти ми дължиш голяма сума пари, а ги нямаш. Имам предвид едно предложение…
— Какво предложение?
— Искам ти да се омъжиш за мен.
Осма глава
— Какво? — думата „зашеметена“ едва ли можеше да опише какво чувстваше тя.
Преди Бранди да успее да каже още нещо, той вдигна ръка, за да я спре.
— Искам ти да се омъжиш за мен.
— Значи омъжвам се за теб и дългът ми е анулиран?
— Не, има и още. И двамата знаем какво е отношението и на единия, и на другия към женитбата. — В гласа му имаше присмех.
Бранди преглътна, очаквайки най-лошото, макар че не можеше да има нещо по-лошо от това да я накарат насила да се омъжи за мъжа, когото не искаше и който не я обичаше.
— Какво е то?
— Аз искам дете.
— Ти какво? — Сега вече тя беше наистина шокирана. — Нищо не разбирам.
— Много е просто — продължи той с хладен тон. — Никой от двама ни не е склонен да се жени. Мисля, че това е нещото, което ни свързва. Но аз винаги съм искал да имам деца. И така, моето предложение към теб е следното — оженваме се, аз ще споделям леглото ти, докато ти забременееш, и след това няма повече да ти досаждам. Ти ще износиш детето и след като то се роди, ще си свободна да си вървиш, като по този начин дългът ти ще бъде напълно изплатен.
— Ти си луд… — Тя го зяпаше с пълно недоумение. Той звучеше толкава студено, невероятно спокоен, че тя просто не знаеше какво да каже.
— Едва ли, моя скъпа Бранди, аз просто съм практичен. Чувствам, че такава сделка си заслужава. Никога вече няма да се боя, че могат пак да ми устроят капан, за да ме оженят, а ще имам и дете. Твоят дълг ще бъде напълно изплатен и когато дойде времето да си въпвиш, аз ще те осигуря материално. Няма да е почтено майката на моето дете да комарджийства на параход. Какво ще кажеш? Разбрахме ли се?
— Защо си настроен толкова срещу женитбата, че е трябвало да измислиш такова нещо? — Тя се опитваше да стигне до причините за неговото предложение. — Ти искаш дете, но въпреки това не искаш то да има майка. Не разбирам.
— За мен няма значение дали ме разбираш или не. Ако си съгласна с моите условия, щом се роди дете, то ще бъде мое, а ти ще си свободна да си вървиш.
Възцари се тишина. Умът на Бранди препускаше, мислите й бяха една бъркотия. Тя не можеше да повярва, че този мъж е толкова безсърдечен, за да направи такова хладнокръвно предложение.
— Е! — настоя Рейф.
— Ама ти сериозно ли го мислиш? Не би ли предпочел да вземеш парите, които имам сега, и да изчакаш да ти изплатя останалото с течение на времето?
— Ти чу предложението ми. Приеми го или…
— Или какво? — отвърна му тя трескаво, търсейки начин да се измъкне от това, което той беше планирал за нея. Но беше невъзможно. Знаеше колко дълбока е връзката между майка и дете и че ако наистина роди дете от него, няма да може никога да го остави. Но какъв избор имаше, освен да се съгласи? Беше попаднала в клопка.
— Наистина ли трябва да ти го повтарям дума по дума? Достатъчно е да кажа, че хората, които не си плащат дълговете, си носят последствията. Ти вече изслуша условията на моето предложение. Какъв е отговорът ти?
— Трябва ми време… — Тя като че ли агонизираше.
— Искам отговора ти сега. — Рейф нервничеше. От всички жени на земята, на които би направил предложение за женитба, той беше избрал нея и сега трябваше да я шантажира, за да я накара да се съгласи! — Приемаш ли да се оженим или не? Ако отговорът ти е да, това може да стане в Сейнт Луис. Ако е не, тогава…
Бранди знаеше, че не може да избяга от последствията на своите действия. Тя вдигна очи към него. Погледът й беше студен и презрителен. Искаше да го предизвика, да му каже, че няма никакво намерение да приема ужасното му предложение. Да се омъжи за него, да й се роди дете и тогава да го напусне… Тази идея я отвращаваше. Докато гледаше втренчено Рейф, тя не можеше си представи що за живот е водил, за да мисли, че всяка жена е готова да се откаже от тялото и чувствата си. Питаше се дали той има сърце.
— Ти сериозно ли предлагаш?
— Никога не съм бил по-сериозен. — Тонът му беше твърд. — Съгласна ли си или не?
Бранди беше ужасена.
— Съгласна съм да… — започна тя.
Рейф не си позволи да се усмихне, когато каза бързо: