Тя потрепери, когато той я хвана под ръка. Той беше мъж, с когото трябва да се се съобразяваш. Макар че изражението й не се промени, душевната й сила помръкна, когато тя се зачуди как ще се оправи със сделката, която току-що бе направила. Трябваше да намери начин да спечели достатъчно пари, за да му се издължи напълно, преди да са се оженили.
Те мълчаливо се упътиха към каютата й.
— До довечера — каза Рейф и остави Бранди пред вратата.
— До довечера.
Бранди беше като безчувствена, когато затвори и заклкчи вратата след себе си. Като направи това, тя осъзна колко е глупаво да заключва заради Рейф. Нямаше да може да го махне от живота си. Той просто я беше превзел. Не можеше да се скрие от него. Той я притежаваше тялом и духом.
Бранди усети, че е изтощена. Легна на леглото си съвсем облечена и потъна в кошмарен сън. Когато се събуди следобеда, не се чувстваше отпочинала.
Рейф срещна Марк на палубата. Децата ги нямаше, играеха с Луиза, и това им даде възможност да разговарят.
— Срещна ли се днес Бранди с теб?
— Да, аз говорих с нея тази сутрин и всичко се уреди.
— Изненадан съм, че тя има толкова пари след всичкото, което каза вчера.
— Тя ги няма.
— Ти й опрости дълга? — Марк беше изненадан.
— Не е точно това. Стигнахме до едно споразумение.
— Споразумение? — попита опърничаво Марк. Винаги усещаше, когато Рейф се опитваше да скрие нещо от него.
— Бранди и аз решихме да се оженим.
— Вие какво? — Марк беше повече от изненадан. Зяпна приятеля си, като че ли го виждаше за първи път в живота си. — Ти ще се жениш? Защо?
Рейф беше изненадан, че не желае да сподели с най-добрия си приятел своите намерения за брак.
— Достатъчно е да се каже, че тя е една много красива жена. Аз й направих предложение. Тя го прие. Ще се женим в Сейнт Луис.
Марк поклати недоверчиво глава.
— Вие ще се жените…? — повтори той, гледайки с подозрение Рейф. И тогава изведнъж Марк започна да се смее. — Ти прие съвета ми! Поне веднъж в живота си ме послуша! Поздравявам те, Рейф. Едва ли можеше да избереш по-добра жена. Мисля, че вие двамата ще бъдете винаги щастливи. — Той потупа Рейф по гърба. — Хайде да идем да пийнем по едно, за да отпразнуваме събитието.
— Още не казвай на никого. Ние с Бранди имаме да обсъдим още много подробности.
— Достатъчно е, че аз зная. Хайде. Аз черпя!
Мъжкият бар беше почти празен и те се настаниха на една маса в дъното му, където щяха да могат да разговарят насаме.
— Премислил ли си всичко вече?
— Да, от всички страни. След малкия инцидент с Димърз миналата нощ аз разбрах, че трябва да направя нещо. Едно е да се ожениш по свой собствен избор. Друго е да те шантажират, за да те оженят.
— Ти имаше голям късмет. Ако не беше Бранди…
— Точно така и това ме накара да проумея, че трябва да направя нещо, за да избегна друг такъв опит.
— И й направи предложение.
— Точно така.
— И тя каза „да“, без да се колебае?
— Е, тя наистина имаше съображения…
— Като например? — Марк разбра, че сега ще стане интересно.
— Майка й.
— Какво за майка й?
— Бранди иска тя да живее с нас.
— Е, и? — Марк се чудеше как Рейф се е оправил с този въпрос, като знаеше отношението му към майките.
— И аз се съгласих.
— Ти ме изненадваш. Никога не съм вярвал, че ще се впуснеш в женитба, а да не говорим за това, че се сдобиваш и с жива тъща.
Изражението на Рейф стана грубо, когато той рязко му обясни:
— Аз й казах, че ще я приема в дома си, стига да нямам нищо общо с нея. В Белерайв има много стаи. Старицата няма да ми досажда.
— Бранди знае ли за Белерайв?
— Не, ние все още не сме се задълбочили толкова.
— Значи тя не знае нищо друго за теб, освен това, че ще се жените.
Рейф се ухили:
— Предполагам, че съм толкова сломяващо прекрасен, че тя не се интересува от останалото.
— Правилно — изръмжа Марк. — Как ще се оправиш с всичкото това, как планираш да го уредиш? Бранди ще продължава ли да играе на комар, докато стигнем до Сейнт Луис?
— Не. Тя напуска този бизнес.
— Тази вечер в бара няма да има много доволни мъже.
— Това не е мой проблем. Не мога да допусна годеницата ми да играе комар.
— Но това е нейната работа — изтъкна разпалено Марк.
— Няма вече да е. Първата вечер ти самият каза, че тя би могла да си намери място в обществото. Е, ето, че сега й се удава такава възможност, но аз не искам тя да блъфира. Искам да я превърна в лейди, която ще бъде съвсем на мястото си в Белерайв. Мисля, че е разумно да приемем, че не всеки е чувал за госпожица Бранди от „Гордостта на Нови Орлеан“. Веднъж да стане моя съпруга и съм сигурен, че ще бъде приета в обществото.