Выбрать главу

— Въпреки това ти трябва да направиш нещо за гардероба й. Ами маниерите и благоприличието? Ако искаш тя да бъде приета, без да се задават никакви въпроси, трябва да си сигурен, че тя може да се оправи с лекота с всяко положение в обществото.

— Някакви предложения? — Рейф не беше се замислял чак толкова дълбоко. Просто беше доволен, че Бранди се съгласи с плана му. След една година, ако всичко върви добре, той ще се сдобие със син или дъщеря и ще е свободен да прави пак точно това, което иска — сделката не беше никак лоша.

— На нея й трябва някой, който да я обучи.

— Че нас не ни ли бива? — предложи Рейф.

Марк го изгледа с поглед, пълен с болка.

— Че какво знаем ние с теб за всичките тези женски работи, като да забавляваш компания и да въртиш къща? На нея й трябва жена, която да я повлияе, трябват й знанията, които получават момичетата в училище.

— Ами тя има на разположение две седмици, за да научи всичко това, преди да сме се върнали.

Марк се намръщи:

— Знаеш ли какво, Жанет посещаваше една изклкючителна школа в Сейнт Луис. Може би ще успеем да намерим някой там, който да ни помогне.

— Да започнем от това веднага щом стигнем на пристанището. — Рейф вече разбираше колко сложно щеше да бъде всичко това.

— Има и още едно нещо…

— Какво още? — В гласа на Рейф прозвуча раздразнение.

— На Бранди ще й трябва придружителка или поне някаква компаньонка, докато се ожените. Няма да е добре за нея да се компрометира преди сватбата.

— Ти започна да говориш, като че ли става дума за Мери.

Марк се засмя:

— Повярвай ми, че ако ставаше въпрос да планираме сватбата на Мери, щях да те държа на двадесет километра от нея.

— Ти не ми се доверяваш?

— Не познавам разумен човек, който би ти се доверил, затова се назначавам за пазител на Бранди. Ако искаш тя да е лейди, трябва де се отнасяш към нея като с такава.

— Е, моят опит с дамите не е чак толкова изискан, но ще се правя на джентълмен, ако много настояваш.

— Гордея се с теб. Знам, че няма да ти е лесно — засмя се Марк.

— Ще направя това усилие.

Девета глава

— Добре ли си? Какво стана? — попита разтревожено Бен, когато Бранди отговори на почукването му. Откакто тя го остави, за да отиде да говори с Морган, той не преставаше да мисли за нея и сега искаше да се увери, че всичко е наред. Загледан надолу към нея, той не можеше да разбере как е тя сега, защото изражението й беше непроницаемо.

— Добре съм — отговори тя, чудейки се какво да каже на Бен. Знаеше, че трябва да му разкаже какво е станало — или поне част от него.

— Защо не мога да повярвам, че си добре?

— Хайде, влез. Ще ти обясня всичко.

Тя отвори широко вратата, той влезе и седна на стола до малката масичка.

— Прие ли да му се издължиш на части?

— Не беше точно така.

— Не разбирам.

— Ние наистина стигнахме до едно споразумение. — Очаквателният поглед на Бен я накара да продължи. — Рейф и аз…. — тя направи пауза, за да преглътне — Рейф и аз ще се оженим, щом стигнем в Сеинт Луис.

— Вие какво? — измуча той. — Знам, че ти дължиш душата си на този мъж, но това е странно. Можехме да му изплатим парите на малки части с течение на времето.

— Виж какво, недей да се гневиш… Аз се съгласих на това — опита се тя да успокои приятеля си. — Решението беше мое.

— Но защо, Бранди? Никога не съм те чувал да говориш за него, я ето че сега изведнъж решаваш да се омъжиш за него. Обичаш ли го?

Тя се загледа в приятеля си, виждайки истинска загриженост в изражението му.

— Не знам. Единственото, което ми е ясно, е, че се съгласих да се омъжа за него и дългът ми ще бъде анулиран. Затова приех.

— Той насила ли те накара?

— Какъв друг избор имах? Дължа му пари. Това е въпрос на чест.

— Но не му дължиш живота си?

— Не жертвам живота си.

— Може наистина да го жертваш. Та ние почти не го познаваме този мъж. Кой знае какъв е той? — Бен беше много разтревожен.

— Виждала съм го с децата на Марк Лефевър. Всеки мъж, който е така любезен с децата, не може да бъде лош. Всичко ще е наред.

— Как можеш да си сигурна? — Той не искаше да приеме, че тя е била накарана насила да се продаде.

— Защото той дори се съгласи да вземем майка ми да живее с нас.

— Съгласил ли се е наистина? — Марк се изненада от тази новина. Тя наистина го накара да промени мнението си за Морган, но за него цялата работа се развиваше прекалено бързо.

— Да, съгласи се. Можеше да бъде далеч по-лошо за мен. Можеше да иска да му стана метреса или нещо такова.

— Ако беше го направил, сега щеше да чака пред портите на ада — заяви Бен, обладан от гняв при тази мисъл.