Бранди отиде при Бен и го прегърна:
— Ти си ми такъв добър приятел!
Когато се отдръпна от него, в очите й имаше сълзи. Бен беше единственият и приятел, единственият, на когото може да разчита. Иначе, докато майка й беше толкова далеч, тя беше сама на света. Въпреки това тя не можеше да му разкаже всичко. Не можеше да му каже, че Морган бе поискал от нея да му роди дете и след това да се разделят. Дори само мисълта за това беше твърде ужасна.
— Загрижен съм какво ще стане с теб, Бранди — каза й честно Бен. — Ако това е, което искаш, то тогава ще подкрепя решението ти. Но трябва да ти кажа, че все още имам съмнения. Ако Морган не се държи добре с теб, трябва само да ми се обадиш.
— Благодаря ти. Не можеш да си представиш колко много означава за мен приятелството ти.
— Ти си сигурна в това?
Тя помълча цяла минута. Когато го погледна, успя да се усмихне:
— Да.
Бен нежно я помилва по бузата и се обърна да си върви. Тя можеше да си помисли, че той е приел ситуацията и повече не се замисля върху нея, но не беше така. Бен възнамеряваше да посети господин Рейф Морган. Той трябваше да изслуша капитан Роджърз.
Рейф тъкмо се бе разделил с Марк, след като свършиха да пият, и се насочваше към каютата си, когато се натъкна на капитана.
— Господин Морган, искам да разменя няколко думи с вас — каза Бен, без изражението му да издава това, което чувстваше. Макар че Бранди изглеждаше доволна от споразумението с Рейф, Бен искаше да го увери, че ще си има работа с него, ако не се отнася добре с нея.
— А, капитане — Рейф не беше учуден от интереса му. — Искате ли да отидем в моята каюта, или ще предпочетете да говорим тук, на чист въздух на палубата?
— В каютата ви ще бъде най-добре. Въпросът е личен, касае само мен и вас.
Рейф го поведе. Не проговориха, докато не се настаниха в каютата на Рейф един срещу друг във вечната конфронтация между съперници.
— Бранди ми каза, че е съгласна да ви стане съпруга — заяви Бен, после изчака, защото искаше да види каква ще бъде реакцията на Морган.
Рейф беше майстор на това да не издава емоциите си. Чудеше се колко е разкрила Бранди на капитана и беше доволен да узнае, че тя го бе информирала само за предстоящата женитба. Той погледна капитана спокойно:
— Да, тя наистина прие моето предложение. Ще се оженим, докато сме в Сейнт Луис.
— Не мога да кажа, че съм доволен от прибързаното решение… — В тона му имаше явна заплаха.
— Решението беше нейно.
— Така казва тя и ако наистина е така, то тогава аз напълно го одобрявам. Но не мога да престана да се питам защо поискахте тя да се омъжи за вас? — Той знаеше, че Рейф е състоятелен човек, а Бранди беше комарджийка. Той все още не се доверяваше на този мъж.
— Вие заглеждали ли сте се в нея? — Попита го Рейф с лека усмивка. — Та тя е много красива жена. А да не говорим, че е умна и дяволски добра в играта на покер.
— С изключение на снощи — каза горчиво Бен.
— Да… с изключение на снощи.
— Чуйте ме добре, Морган. Бранди е чудесна жена, която заслужава много повече от живота, който води. Аз съм загрижен за доброто й. Не бих допуснал някой да я обижда.
Рейф се напрегна от предизвикателството в думите на капитана.
— В случая няма защо да се тревожите за нея. Тя ще бъде моя съпруга и всички ще се отнасят напълно благопристойно с нея.
Бен го загледа, без да каже нищо, после кимна.
— Не знам как вие двамата сте стигнали до това споразумение и това наистина не е моя работа. Но то наистина може да стане моя работа, ако усетя, че нещо не е наред.
— Като моя съпруга, Бранди няма да пострада от нищо — отговори Рейф, искайки да увери капитана, че той държи на думите си. Изглежда, че скъпата му годеница е имала повече протектори, отколкото на него му беше известно. Първо Марк му чете евангелие, а сега и капитан Роджърз. Той почти ненавиждаше факта, че двамата бяха толкова загрижени, та смятаха за необходимо да го предупредят да се отнася добре с нея. — Аз съм собственик на плантацията Белерайв и съм направил много други инвестиции, финансовото ми положение е стабилно. До бракосъчетанието ще й осигуря компаньонка, за да не се компрометира репутацията й по никакъв начин.
— Оценявам вашето старание. Тя работеше упорито и пазеше почтено името си на моя параход и аз няма да се примиря, ако чуя сега да се носят лоши слухове по неин адрес.
— Има едно нещо, което трябва да обсъдим. Сигурен съм, че тя вече ви е казала, че повече няма да играе на покер.
— Ще накарам бармана да я извини от нейно име. Остават още само две нощи до Сейнт Луис и мисля, че всички ще са в състояние да приемат отсъствието й.